Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРИЛО И КОРЕН
web | Глинена птица
На Пепи И.-Балтова
1.
Ще срежа вървите на своята инертност
и ще тръгна.
Ще избуява в мене
любопитството на гущера,
завързал досегашното ми съществуване.
Владетелка на всички пътища да бъда -
какво блаженство е
да
си припомням младостта
в
градина от крайпътни камъни!
2.
Неизвървените пътеки парят ходилата ми.
Оттатък хоризонта
в точка се пресичат ръцете ми,
протегнати
напред.
Когато уморена се срина на асфалта,
ще
ме прегазят
и
ще ме подминат,
а отпечатъкът на тялото ми - къс стъкло
с окървавени,
деформирани кристали,
ще се стопи в последната конвулсия.
Но бързам днес да зърна океана,
за миг да се почувствам
връх на пирамида -
начало
или край на съвършенството!
3.
Не, полетът не е илюзия!
Зъбците на хоризонта
срязаха
на две
устременото
й тяло
и чайката издъхна пред очите ми.
Крилото изсвистя самотно
и
пося в краката ми
жаждата
за безпределност...
В ранна пролет плажовете
са осеяни с крила на птици
и
корени.
4.
Не са ли сенките крила на птици,
които някога отдавна сме изгубили?...
В един прозорец със завеси избелели
останаха гнездата на очите ми.
Гледците отлетяха подир ятото -
догониха ли го,
не знам,
остана силуетът ми вграден в стъклата -
смален и гърбав като въпросителна:
Не са ли сенките
крила пречупени,
които влачим като грях след себе си?...
5.
Кръжащи
въпросителни
и с времето се умножават.
Мушица в паяжината на притеглянето -
аз
помня как
самонадеяно превземах стъпалата,
как светеха крилата ми отвътре,
избуяваха,
заякваха
след всяка обич -
бях
млада
и
красива!
И
повярвах.
Потърсих мястото си в азбучника
на
предишните животи,
о,
как ме смачка страницата
с прах и сълзи...
От прах и сълзи се скъсява нишката,
По-твърди стават раменете,
по-тежък -
камъкът
на равновесието.
6.
И ме тегли нишката назад!...
А мислех,
че отдавна е изгнило
това кълбо от бягства ненавременни.
По тялото ми, неразумно устремено,
светят татуирани крилата ми -
случайни гари,
стаи общежитийни
и вечните крайпътни камъни...
Натежава в шепите ми залива -
когато чайките гнездят в скалите,
криле разперват срещу прилива.
7.
За глинените птици
и гнездата са от глина.
Сърцето ми -
копнеещо за собствен завет,
хралупа е за зъзнещи врабчета.
Пикира лястовица над тревата,
а котката, догонила перцето й,
облизва
лапите си лакомо.
Аз вярвам в Силата, която ме крепи
по
стълбицата
с
перила от тръни.
© Ирина Войнова
© Донка Атанасова - художник
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2002
Ирина Войнова. Глинена птица. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Ирина Войнова. Глинена птица. Бургас, 1998.
|