Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЪРВЕЙКИ
web | Сън или
надмощие
1.
И скатовете със стъпала от зной...
И втурната река с разбито слънце...
И храст, в ръждата на скалите вкопчен...
И синева с разливен полъх - бдящ
и постоянен извор на Вселена...
Животът неотказано кръжи
с побратимени пориви и крехка радост
в неизчерпаемата мъдрост на деня...
2.
Соколът! Симетричната му изповед -
във кръгове от светлина и шемет...
Венчална халка на вятъра.
Хрипкав химн
на въздуха и на скалата.
Горе!
А долу -
в промеждутъците на просторния живот
едва ли някой ще узнае за дъха
на мравката и детелината,
които са една и съща изповед,
и озарена мисъл, и трептяща болка,
и знойни кръгове на любовта...
... под слънчевите срутвания и ека
на необятното, което
е друга тяхна памет! И душа!
3.
И изведнъж светът на долината:
пулсираща и зряща пъстрота
с дъги от зной, с вулкан от пеперуди...
Вълшебен миг след запъхтените зигзаги
на каменистия превал...
И сякаш долу
един огромен илюзорен мим
от пъстротата се самосъздава,
и въздухът в просторната му дреха
раздухва гънки и лъщи с паети...
И... Боже, колко клетки засветляват
из здрача на кръвта ми, за които
аз никога и нищо не съм знаел!
Люлея загубите на душата си
и щедро ги пилея, удивен
от безгрижния им бяг... а те съм аз!
И все така край мен блестят природни
и прелестно менливи интериори,
и дълго, и безбройно разгласяват
владенията на духа! И вече в тях
трепти и по човешки се усмихва! -
разумна светлина...
Да, същата, която
бях някога с учудване открил
в един откъслек от поема на Хораций...
Той там я назоваваше "мечта
на подсъзнанието". Пак я виждам!
© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004
|