Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В КРАЯ НА ЛЯТОТО
web | Сън или
надмощие
Отива ли си лятото? С припламващи отсенки
пробягват тънки припеци и ветровити сенки.
Студът пищи с безброй сачми, като стоножка щипе.
Мъглата на дарак търчи със гърбица от дрипи.
Оборът е като оджак - сред дим на тор се дави.
В дима му караконджолски се блещят тъмни крави.
А изкачените котли от еховита сприя
кънтят под гнилия сайвант като в камбанария.
И аз със градския си ум заставам в селска стойка
помежду мириса на цвик и крясъка на сойка.
Заничам през ключалките на буките, където
нахлува като митничар синкопът на шосето.
Отпущам тубите с вода от извора налети
със олюлени сетива и със надежди слети.
А по дръгливия сокак пак дядо се задава,
понесъл бор като везна - със опълченска слава.
Поспира. С погледа си той полето обикаля,
следи как лятното кълбо безпътно се търкаля!
И аз го гледам отстрани. И той от свойта спирка
със оцелялото око ми смигва. И си свирка...
© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004
|