Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЪТЕПИС
web | Сън или
надмощие
Във всеки двор - грънчарска
пещ. Домашните вулкани
на Валорис ме срещат и така
ме забавляват!
Нестройни, млечнокъдрави, струящи
и разстлани -
димящата си живопис прочувствено
създават...
Дълбок и освежен простор.
Кокошки къкрят, ровят, разпиляват
дребнавостите на боклука.
Открехната врата - и осенен уют на двор: мит от човешки прости елементи.
И хълмът дърпа тоя град, повяхнал
и пропукан,
с порутени балкони и сакати
катедрали,
с безредни, груби улички (как
страшно е усукан!),
с нагъсто рекламирани грънчарски
идеали.
Магични шарки! Чудната потребност
на човека да обуславя своята
среда в мотиви: петел, китара, цвете...
Животът на Леже и Пикасо е минал
тук в сърдечен допир с тоя
наивизъм. Край грапави лица, ръце - до чаша провансалско вино.
Затуй навярно Пикасо
най-хубавите си неща в градчето
е оставил...
И в центъра на Валорис - като
съдба в средата -
един природен мил мотив животът
е забавил
във вкаменената любов на "Старецът
с козата".
Припрени веселяци ни обсаждат:
"Пабло вечеря у мен... Пабло се учи
от мен... Идете и се уверете!". И отиваме...
Кощунство ли е: в древната
велика базилика
е Пикасовият музей... И още
от вратата,
обхванал ниските стени един
триптих ни вика -
отгоре с "Гълъбът",
встрани с "Мирът" срещу "Войната".
За да живее Валорис!
Защото той е естетически обект
и стои по-високо от всяка
цивилизована храброст.
И изборът на мястото на "Мирът
и Войната" не е случаен, защото
със своя страшно страшен Съд,
жестоко деформиран,
с бикоподобни същества върху
човешки кости
затънтеният Валорис е остро
провокиран
и ВИЕ не мислете, че сте му
случайни гости...
Южна Франция
© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004
|