МОСТАР

web | Сън или надмощие

"В края на февруари във въздуха на Мостар започва да се долавя
някакво безпокойство... Защото пролетта тук се предчувства
много по-рано, но се явява внезапно като могъща и нежна експлозия..."

Иво Андрич

Аз впрочем също го видях в безбройните експлозии
от пламнали магнолии и пищни олеандри
и като прелез към пчелин звънеше словото на Андрич
в благодатта на всеки двор с куп сбъднати прогнози.

И андричев лазурът бе с голготата вклинена
на каменната планина с тъй охладняла памет,
с обветрения вид на низ постройки-монодрами
в амфитеатъра разхлопан на терена.

Мост, остър като птичи клин бе оседлал Неретва
и сякаш в калдъръма му изгърбен на сурия
бе стекъл Андрич своя свят към Карагьоз джамия -
свят с конвулсивна пъстрота, свят, който вкупом светва!

Градът искреше в своята локална еуфория,
катерещ се, скриптящ с врати, надвесващ се с тераси -
раздвижен андричев мотив, изострил същността си,
разкошен като скрит в олтар и мощно тътнещ орган.

...Напразно моят ум се вре, разтваряйки мусандри,
да разбере къде градът муската си потулва,
та днес нали като чинар войната го обрулва?...
И тутакси един абзац сълзата си търкулва:
"Скръбта унищожи като се слееш с нея" (Андрич).

© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004