Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТРАКИЙСКИ ПАСТОРАЛ

web | Смяна на нощната стража

Орфей,
не трябват нежни песни на вакханките, Орфей.

Гърдите им не са създадени за детски устни,
за мъжките ръце тежат гърдите им,
търсачо на безплътното,
за твоите ръце,
самозабравил се овчарю.

Какви топли зърна
ражда тази топла пръст,
какъв топъл сок
тече под топлата им броня?
Какво опиянение разливат
лозите, зачервените им сенки
и дългите жълти огньове?
Какви тела се любят,
докато виното нощува?

Ти пожела всичко
в една сива сянка,
в една прашна струна,
която още пълзи по обед върху каменните струпеи,
която лази подир тебе,
себелюбецо.

Кой би понесъл толкова страдание,
гласа одрезгавял или раздрънканата лира
кой би понесъл?
От ужас ще пищят вакханките,
от ужаса пред твоето смълчаване -

пази се.

Познавам страшната ти пещера,
където капките почиват
преди опасното си пътешествие,
където сънищата, свити на кълба,
отпускат пръстените си
и аз преследвам ехото
на раздвоените,
треперещи езици.
Познавам сенките, които ме изпращат
почти до изхода,
с които се прощавам дълго там,
с които се прощавам дълго,
с които се прощавам,
за да се озова безпаметен
в обикновената си стая -
леглото, пепелника, лампата, магнетофона -
с едно земетресение в ръцете си.

Като прощаване на любовта с плътта.

Кой би понесъл толкова страдание?

Защо не се завърна при стадата си -
да ги приспиваш и пробуждаш с лирата?
Овцете не разкъсват никого,
а колко злост таят
камшиците на пренебрегнатите!

Кой би понесъл толкова?

Не, не скърбят със чужда скръб вакханките,
които пият от еленовата кръв
и тя потича по брадите им;

не, не скърбят със чужда скръб вакханките,
които се оглеждат в езерата
и вятърът размива образите им;

не, не скърбят със чужда скръб вакханките,
които се въртят между маслините
и крясъците им са само крясъци,
и погледите им са само погледи,
и боговете им са само богове -

кой би понесъл,
кой би понесъл -

не, не скърбят със чужда скръб вакханките,
чиято смърт е само смърт.

 

 

© Георги Рупчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2004
Георги Рупчев. Смяна на нощната стража. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Рупчев. Смяна на нощната стража. Пловдив, 1986.