СЛЪНЧЕВ ГРЯХ

web

Чудото дръзко похлопа
тази вечер на моя прозорец.
Вярна - досущ Пенелопа -
в същия миг му отворих.
Грабна ме то за ръката,
недочакало думите - с поглед
ми омая светло главата
и ме понесе в звезден полет.
Не повярвах, не можах, не исках
да призная, че нещо стана.
Този свят нежно заченал бе
своята нова измама.
Този свят - апатичен до вчера -
днес се усмихна през рамо.
С думи вълшебни окичи ме.
Как му повярвах само!
Тръгнах след него. Цяло -
слънцето в грях нагази.
И защото бе хубав дявол,
се помолих: Бог да ме пази!

© Генка Петрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.01.2002, № 1 (26)

Други публикации:
Генка Петрова. Отсрочен апокалипсис. София, 1999.