СЪС СТАРА ДАТА

web

Някой ден, обещавам,
ще прередя опашката,
дето се вие цял следобед
в дома ти.
Ще прегазя чужди въздишки,
тревожни себеподобия.
Нормите си от вчера
ще превърна в спомен.
Без да чукам, ще вляза в стаята,
неочаквала твоето "Моля, госпожо".
Ще съборя стените с
"Докторе! Здрава съм!"
На колене ще падна.
Ще целуна ръцете ти.
Някой ден
непременно ще прередя опашката...
А сега
ще си седя търпеливо на стола.
Ще броя старците преди мене.
Ще ме броят и мене
и на ум ще ме жалят.
Ще облажавам своите вторници.
Ще ти досаждам с неизменното:
"Не съм добре, докторе".
Ще те слушам.
С балсама от думи, очи и бяло...
ще се лекувам.
От вторник до вторник.
Ще броя дните.
Ще усмирявам въображението си.
Ще се опивам с очакване и
дилянка.
Ще преглъщам снизхождението ти.
Ще ти вярвам.
Все по-високо ще стъпвам.
Все по-високо.
Вече виждам деня, в който
непременно ще прередя опашката.
Още малко търпение, докторе.
Не забравям:
Ритуално към билките.
И към надеждата.

© Генка Петрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.01.2002, № 1 (26)

Други публикации:
Генка Петрова. Отсрочен апокалипсис. София, 1999.