Емануил Попдимитров е роден в с. Груинци, Босилеградско на 23.10.1885 г. Завършва Педагогическо училище в Кюстендил (1904). Следва философия в Софийския университет (1906), земеделие в Монпелие, Франция (1907), завършва философия във Фрибург, Швейцария (1912). Учител в Лом и Хасково (1912-1914), участва в Първата световна война, частен доцент (1923-1943) в Катедрата по сравнително литературознание в Софийския университет. Сътрудничи на списанията "Демократически преглед", "Художник", "Съвременна илюстрация", "Факел", "Звено", "Хризантеми", "Слънце", "Везни", "Наши дни", "Хиперион", "Пламък", "Българска мисъл", на вестниците "Развигор", "Светлоструй", "Литературен глас", "Литературен живот" и др. Пише във всички литературни жанрове - лирика, лиро-епически поеми, художествена проза, драматургия, литературна теория и критика. Създава произведения за деца, автор е на философски студии. Умира на 23.05.1943 г.

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

Статии
  От натурализъм към символизъм

ФОЛКЛОР

Съставителство
  Самодиви. Народни песни

* * *
Критика за Емануил Попдимитров