|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КИНЕМАТОГРАФИЧЕН РОМАН Дияна Боева Романът "Четвъртък" на Здравка Евтимова "звучи" като снимков материал. Той е като фотоси, които се редят беззвучно, като лента от старото нямо (но истинско) кино. Като един-единствен черно-бял кадър, запечатващ частиците на нечие чуждо (не моето) битие. Силата на "Четвъртък" не е в психологизацията на героите или в пластичността на образите. Не е и в експресивната лексика, нито пък в желаната и търсена оригиналност. "Четвъртък" е тромаво и на места задъхващо се четиво, но е и текст, който разказва, разказва и пак разказва. Разказва една и съща история, в различен порядък, но в един и същ план. Реципиентът има усещането, че чете "Упражнение по стил". Като, разбира се, изключим неумението на авторката да завършва текстовите блокове и да оцелостява смислите. А затова в повечето случаи е нужна техника, а не многословие. Героите са типажи (бедни и богати), случките са всекидневни, а преживяванията, не лични, а социални. Това е интересната страна на романа. Бедните в "Четвъртък" нямат пари, но искат да имат. Богатите имат пари, но са нещастни (както и бедните впрочем). Липсва и морализаторският тон. Просто авторката догонва клишето и не се страхува да го употреби. Поне в този роман героините не са "опаки, вироглави, честни до инатливост" (Пламен Тотев за "В студената ти сянка, лейди"). Нито пък откриваме (вече споменах): "типове психологическа аргументация за повествователните характери" (Милена Кирова пак за "В студената ти сянка, лейди). За добрия роман не е задължително нито първото, нито второто условие. В "Четвъртък" липсва и "женскостта". И какво от това! Жената я няма или присъства по-скоро като безпаметно същество, което забравя, че пари могат да се печелят - не само и не единствено - чрез секс на масата в бар "Мазното", където се реже месото за кайма. Достойнствата на текста на Здравка Ефтимова се определят чрез неговите липси, които не са недостатъци, а се включват в съзвучието на живота около нас, който също е една голяма липса.
Здравка Евтимова. Четвъртък. Пловдив: ИК "Жанет - 45", 2003.
© Дияна Боева Други публикации: |