|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТЯ ИСКАШЕ И ОСТАНА ЗАВИНАГИ ДЕТЕ Димитър Атанасов Всички са тук. Приятели, съученици, близки... Нейният празник! Само нея я няма... Тя, Дафина Георгиева - Роня, има извинено отсъствие за премиерата на своята книга. Но ние имаме неформален повод да потърсим нейното присъствие в отсъствието. Онова присъствие, което е... продължение на духа. На нейния дух, материализиран в посмъртното издание на “Аз съм един сън”*. Скоро не бях чел нещо по-детско и едновременно с това нещо по-разтърсващо. Ако кажа, че книгата ме впечатли и развълнува, ще е твърде блед изказ на чувствата ми. Тя е “страхотевично готина”, тя е “пълен връх” - позволявам си да ви я препоръчам с тези нейни думи. Защо премиера в Пловдив? - вероятно ще попита някой. Роня е обвързана с Пловдив не само по роднинска линия, не само с приятелства. Тя винаги е искала да живее в Града на тепетата. И нееднократно го заявява в книгата. Пловдив би бил нейният днешен избор. Затова, четейки я сега, нека да бъдем с нея. Така както тя искаше да е с нас. Тя искаше да бъде на много места - днес всички места са нейни. Дори и тези, които не познават стъпките й, не са чували смеха й. Тя вече е прескочила границата на света от книгите, които страстно обичаше. И навярно върви по безкрайната пътека на спасението в компанията на хобита Фродо, Хари Потър и Роня, дъщерята на разбойника. Те не само са духом с нея, защото тя винаги ги е носила в сърцето си, а й помагат във всичко - скитат в горите нощем, преодоляват заедно магическите изпитания и се преборват със страшните врагове на доброто. Още преди да отиде в по-добрия свят, тя надникна в душата си и откри най-голямото човешко богатство - въображението. И се стремеше да бъде един от белите магьосници, да прави хората щастливи, борейки се на страната на “силите на светлината”. Така тя намери света, към който се стремеше - най-истинския свят. Личи, че творчеството й се удава с лекота. Тя създава в движение. Така както непринудено се усмихва, така й идват хрумките. Необикновеният талант й помага да стигне до прозрения, впечатляващи с недетската си дълбочина. “Животът е низ от случайности, неслучайно подредени”, казва Роня. “Никога не позволявай да откраднат мечтите ти”, съветва тя с житейския опит на своите 14 години. Тя искаше животът й да е необикновен. И не знаеше, че той е такъв. Самоанализирайки се постоянно в желанието си “да бъде перфектна”, тя сама стига до извода, че трябва да намери начин поне понякога да бъде като другите. Заради другите. Тя искаше и остана завинаги дете. Тя обичаше да е обичана. Прочетете нейната книга. Така ще й кажем, че наистина я обичаме.
* Дафина Георгиева - Роня. Аз съм един сън. София: Егмонт България, 2006.
© Димитър Атанасов |