ВИВДИНАТА ХУБОСТ НИЙДЕ Я НЯМА

Милим Божне ле, Коладе ле

Прочула сей хубава Вивда -
Вивдо льо, момне ле, Коладе ле,
Вивдината хубост нийде я няма,
ни вредом вредом, ни в Дряно поле;
само я има хубава Вивда,
хубава Вивда в Вивдинто село!
Де я зачули двама другари,
двама другари, двама чобани,
двама чубани, два кавалджийка,
два кавалджийка, две уйдурми;
чудом се чудят два кавалджийка,
как да си видят хубава Вивда.
Сдумали съй двама другари,
двама другари, двама чубани,
двама чубани, два кавалджийка,
два кавалджийка, две уйдурми:
- Ха да помамим туй сиво стадо,
покрай Вивдинто по сокака,
дано си излезе хубава Вивда.
Че помамили туй сиво стадо
двама другари, двама чубани,
двама чубани, два кавалджийка,
два кавалджийка, две уйдурми,
покрай Вивдинто по сокака;
че си надули медни кавали,
дано излези хубава Вивда.
Не си излези хубава Вивда,
най си излези Вивдинта буля;
провикна се Вивдинта буля:
- Я излез, излез, калина Вивдо,
да си видиш какво чудо,
покрай нашто по сокака.
Отговаря хубава Вивда:
- Как да си изляза, миличка бульо,
като си мия русите коси.
- Наметни си русата коса,
в лява ръка, в дясна страна,
че си излез вън до прага.
Че си наметна руса коса,
в лява ръка, в дясна страна,
че си излезе вън до прага.
Тъй си видяха хубава Вивда!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.12.2004
Милим Божне ле, Коладе ле. Съст. Димитър Атанасов. Варна: LiterNet, 2004.