|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЦАР КОСТАДИН И СИВ СОКОЛЕЦ
Милим Божне ле, Коладе ле
Прехвръкна мий, Коладе, Коладе ле,
сив соколец, Коладе, Коладе ле,
над царюви равни двори,
че ми хвърча два дни-три дни,
два дни-три дни, три недели.
Де го съзря цар Костадин;
заповяда цар Костадин:
- Ой ви вази, бързи слуги,
я идете, доведете,
доведете замрежари,
замрежари, премрежари,
да замрежат земя и небе,
да си хванат сив соколец.
Довели са замрежари,
замрежари, премрежари,
замрежили земя и небе,
не можали да си хванат,
да си хванат сив соколец.
Сив соколец високо хвърчи,
че си издигна ляво крилце,
че си изпусна бяло книже,
бяло книже с черно слово.
Заповядал цар Костадин:
- Ой ви вази, бързи слуги,
я идете, доведете,
доведете вред попове,
вред попове, вред дякони,
да разчетат бяло книже,
бяло книже с черно слово.
Довели са вред попове,
вред попове, вред дякони.
Поповете унемели,
дяконите услепели...
Довели са поп Никола,
Поп Никола книже чете,
книже чете, сълзи рони:
- Ой тъй тебе, цар Костадине,
книже пише и говори -
три дни остана да царуваш,
два дни остана да пируваш!
Коледна - на кмета, попа и други видни хора, както и на мъже
с име Костадин.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.12.2004
Милим Божне ле, Коладе ле. Съст. Димитър Атанасов. Варна: LiterNet, 2004.
|