ПО ЖЕТВА

web

Сладкопойна
чучулига
над полето
се издига
и с разперени крилца
литва долу над селца.
До градинки
се снишава,
над къщята
приближава,
на орачи с ясен глас
дума, миличка, тогаз:
- Хей, орачи
работливи
погледнете
ваште ниви,
клас навел е стъбълца,
пълен с хубави зрънца.
И не стойте,
сиромаси,
ни мунута
у дома си,
а далеч от сяка скръб
лъскав наострете сърп,
та нивята
пожънете
слатно зрънце
приберете:
ни един не знай от вас,
що го чака тук до час.