СИНДРОМЪТ "НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР"

Борислав Гърдев

web

Нашето поколение израсна с "На всеки километър". Дялахме тояги и бутафорни шмайзери, търсехме по-високи камъни и пишехме на тях № 12, за да умрем за свободата като Пешо. Плачехме за циганката Джалма, лъжехме гестаповците, че петелът е женски и затова се казва Мария, и опитомявахме змии като другаря Бомбов. Играехме на четиримата танкисти и кучето, когато други танкисти и танкове газеха с веригите си надеждите за демократично гражданско общество. И останахме единствените, заедно със севернокорейците, които не гледаха телевизионния репортаж за подвига на Армстронг на Луната. Затова се бе погрижила шефката на БНТ Леда Милева, която беше програмирала за 20 юли 1969 г. излъчването на сериала, за да се "елиминира" кацането на "Аполо" на Луната.

Бягството на младия Деянов с лодката за бившия СССР бе по-важно от героизма на американския астронавт. Нали още Смирненски беше извикал безалтернативно:

"Два свята, единият е излишен!".

В безсмислицата на света за червеното знаме, изпълнявана от Коста Карагеоргиев, се крие истината за социалната поръчка на най-амбициозното тв-начинание в Тодорживковска България. Не случайно първите 13 епизода са посветени на БКП, а следващите 13 - на "безименните герои от невидимия фронт". Партията и нейните специални служби имаха нужда не само от страх, но и от уважение, преклонение и любов. Трябваше да се ползва както богатия полски ("Залог, по-голям от живота") и съветски опит ("Щит и меч"), така и постигнатото от класовия враг - поредицата за Джеймс Бонд.

Затова първите 13 епизода (от 1969 г.) са реализирани като партизански комикс, а следващите 13 (от 1971-1972 г.) мимикрират като социалистически псевдоекшън. В края на 60-те и началото на 70-години на XX век и у нас бе модерно догмите на соцреализма да травестират като приключенски и шпионски епоси ("Осмият", "Черните ангели", "Последна проверка").

Горчивата истина за поръчаната и изпълнена музика е, че майор Деянов в нашата масова култура изпълняваше същите функции като Джеймс Бонд в западната. Знаем за затягането на гайките след 21 август 1968 г., за рязането на минижупите и стригането на дългите коси, за заглушаването на "Свободна Европа" и за хулите срещу Солженицин. Но властта използваше не само тояга, а и морков на развлекателно-идеологическия фронт. Тя се бе погрижила за развлечението на своя електорат и го бе освободила в срок и с възможно най-приемливо качество. Такъв е случаят и с "На всеки километър".

Днес сериите предизвикват (дори на специалните прожекции на пл. "Батенберг", на мястото на бившия мавзолей) горчива усмивка, досада и подигравателни реплики. Но преди 33 години, поради липса на информация и база за сравнение, те се възприемаха доста по-възторжено. В интерес на истината, критиците почтено и достойно изпълниха своята задача да докажат скромния художествен принос на филма, поставиха го в списъка на сравнително добре направеното детско-юношеско приключенско кино.

Това, което тези професионалисти не можеха, или не искаха да видят, се свеждаше до мащабната, стигаща до оглупяване манипулация, която тогавашните тв-началници проведоха спрямо послушната си публика.

"На всеки километър" бе имитация на утвърдени образци на популярното кино. В него се използваха модели и схеми от баталната суперпродукция, партизанския уестърн, екшъна, трилъра, мелодрамата и шпионския разказ - всичко това обагрено с карнавално-клоунските интермедии на Бомбата (Григор Вачков), едно причудливо съчетание от насмешливата маска на Хитър Петър и находчивостта на "легенди" като Славчо Трънски и Иван-Асен Георгиев, ликвидиран междувременно от ДС с обвинение за държавна измяна по отношение към КГБ.

"На всеки километър" се оказа цинично активно мероприятие на столетницата с опиатно въздействие, в което се възпяваха и канонизираха недостойни от естетическа гледна точка герои и събития. В коя нормална страна ръководещата партия и подопечните й специални служби би си правила агресивна платена реклама по такъв елементарно-нагъл начин? Та Деянов още в първия епизод ("Шлеповете") емигрира в Съветска Русия и като безродник и агент на НКВД и КГБ цял живот, 24 часа в денонощието се бори за утвърждаване на съветската власт не само в родината си, но и във всяка точка на земното кълбо, където бъде изпратен. Да не забравяме, че митичната Нубия не се роди от нищото в главите на "кукувците", а в серията "Урок по толерантност", в която Деянов и Бомбата, воювайки срещу демоничния Корпус на мира, предотвратиха опита за преврат на американските марионетки в братската нам страна!

Деянов бе идеализирано-патологичен модел на соцсупермена. Той получи простоват, но винаги готов за разведряване на атмосферата оръженосец в лицето на Митко Бомбата. Имаше нужда от учител в тайните на терора ("Войводата"), от ръководител - отговорен съветски другар в сянка (полк. Вершинин и неговата българска креатура ген. Бранев), както и от врагове - немци и американци (Вайс, Хю Пърси), заменили тъпите български полицаи от ранга на Каишков, с голямото изключение Богдан Велински (роля на Георги Черкелов) - хиперболизирано олицетворение на предателя и емигрант фашист, в чийто облик трудно се откриваше първообразът Никола Гешев - суперполицаят на България през 30-40-години на XX век.

Деянов задължително трябваше да бъде млад и чаровен, да е безстрашен и благороден с "нашите" и винаги да побеждава злите империалистически врагове с помощта на Големия съветски брат. (И затова нито той, нито Бомбата получиха повишения в звания, оставайки си неизменно майор и капитан, докато началникът им все пак сложи генералски пагон!).

Малцина от прозорливите критици, писали на времето, откриха една друга смущаваща подробност в сериала - "На всеки километър" беше низ от схватки и стълкновения между единаци. С изключение на майор Каназирев, убит от безбожника Деянов на най-светлия християнски празник Великден /същият, който взриви немския кораб в "Двете китари" и преби Хищника в едноименния епизод/, другите противници от двете страни на барикадата си оставаха индивидуалисти-самотници. Нито Войводата или Вершинин, нито Бранев, Бомбата, Велински или Хю-Пърси имаха семейство, любими жени или желание за брак и осъществяване на извечните задължения към обществото. Правеха се хитроумни открития, че Велински не е свързан с род или фамилия, като невинно се забравяше, че служенето на една партия /майката-партия с червеното знаме за Деянов, останал без баща още през 1923 г./, на нейните репресивни органи и чужд сюзерен съвсем не превръщаше в патриоти и родоначалници Бомбата и Деянов. Репликата на Митко Бомбата към приятеля му в "След полунощ": "Ех, брат ми, не сме създадени за семейство...", бе достатъчно ясна и не се нуждаеше от коментар. Такава самотна и горчива бе и победата на Деянов над Велински в "След години", когато представителят на народната власт не позволи на стария и болен негов противник да доживее старините си в България.

Искам да бъда разбран правилно. Не съм против поредното завръщане на малкия екран на "На всеки километър". Наистина, за производството са дадени пари от всички данъкоплатци. Но излъчването му задължително трябва да е свързано и с реабилитацията и с включването на Георги Марков сред имената на основните сценаристи, с отпечатването или поне даването на гласност на последния вариант на сценария от над 800 страници, който обработва и редактира Г. Марков. Както и с откровена и безпристрастна дискусия за всички силни и слаби страни на сериала. Така би било почтено и коректно не само за зрителите, имащи спомени от най-популярния на времето български игрален филм, а и за тези, които тепърва ще се запознават с него.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.10.2002, № 10 (35)