ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРСКИТЕ СЕРИАЛИ

Борислав Гърдев

web

Ние живеем под неговия знак от 11 април 2010 г., когато стратира "Стъклен дом" на Димитър Гочев и Димитър Митовски. В момент на криза и сериозно орязване субсидиите за българското кино двамата, вместо да хленчат, разработиха успешен модел за роден сериал, убедиха ръководството на bTV, рискуваха и триумфираха. Оттогава, та досега, повличайки след себе си последователи и конкуренти.

2013 приключи под знака на масирано присъствие на родни серийни филми, дотолкова, че седмичната програма буквално бе разграфена по дни. Знаеше се през седмицата какво да очакваме и кога има пролука, за да гледаме нещо друго. Вторник се оказа почивният ден, докато четвъртъкът бе запазен за "Революция Z". Само че реализацията на третия сезон се забави за 2014 г. и ще трябва да тръпнем в очакване какво са ни приготвили сценаристите Теодора Василева и Георги Иванов и постановчикът Димитър Гочев. Вторият сезон свърши многообещаващо - определям последния излъчен епизод условно "На път за Бургас", младежката група пое към славата, създаде и свой хит, а какво ще стане по-нататък предстои да видим.

Всъщност в четвъртък следях "Вангелия" на сценаристите Владимир и Татяна Сотникови и режисьора Сергей Борчуков. Вярно е, че това е чужда продукция на руския "Канал 1", но вижте парадокса - руснаци и украинци снимат филм за най-голямата ни пророчица, което трябва да е наше основно задължение и на всичкото отгоре се правим на разсеяни - не го превеждаме на време, не го подготвяме за излъчване, а разчитаме на ентусиасти по тракерите, за да го гледаме. Аз лично го проследих с голямо удоволствие. Вярно, направен е като приказка на Шехеразада, бавно, упоително и сладкодумно. Но как иначе да обхванеш период от близо век - от 1911 до 2001 г.?

Има, разбира се, и художествена измислица, но на преден план е постановъчното майсторство, играта на Елена Яковрева и Ирина Рахманова, които в най-пълна степен убедително покриват образа на Ванга. Налице е и уважението и преклонението пред петричката ясновидка, умението да се гради занимателен и поучителен спектакъл, в който се мяркат като епизодици и наши звезди като Руслан Мъйнов и Васил Банов, необходими за автентичната атмосфера по проследяването на Вангиното предсказание за смъртта на Сталин през 1953 година...

Понеделник бе запазен за сериала на tv7 "Секс, лъжи и телевизия - 8 дни в седмицата". Признавам си, че първоначално подходих към него несериозно, смятайки го за поредната рекламна изява на главния сценарист Любен Дилов-син. Впоследствие се оказа, че това е наистина "скриптед риалити", направено колкото с документален реализъм, толкова и с горчива ирония (важна и съществена е коментарната изява на Стефания Колева - Нели, по същество поемаща функциите на Фалстаф), снизяваща сатирично-изобличителния му патос, но и допринасяща за безпроблемното му смилане от по-непретенциозната тв аудитория.

Целта на екипа на Дилов-син и "Дрийм тийм филмс" е била зад лустрото на проспериращ тв канал да разкажат поредната родна мръсна приказка, колкото жлъчна, толкова и реалистична, а и с неочакван хепиенд - срещата на Ина Викторова със Саймън. Сериалът се помни с демоничното излъчване на Димитър Баненкин - Анатоли, с най-силната изява на Биляна Петринска като Били и най-вече със сразяващото присъствие на Юрий Ангелов като магната Виктор Павлофф, безспорно най-убедителната актьорска изява в този проект, неизбежно продължаващ да предизвиква емоции и коментари.

Сега се замислям, че той е реализиран в друга обстановка и при друго управление, но не се е поколебал да постави пръст в раната, да разкрие основните недъзи в държавата и медийната ни среда, като дори си позволява да посочи и лек за текущите ни болки - живот не в лъжа и по зова на сърцето.

В сряда се извъртя шестия сезон на "Столичани в повече". Някога писах, че този златоносен проект има практически безкраен живот. Оказах се прав. Ще има седми сезон! Любопитното е, че сюжетът и героите са ни вече до болка познати, но сценаристите, начело с Емил Марков и режисьор от ранга на Александър Косев успяват да измислят нови и свежи интриги, да мотивират актьорите към неочаквани изяви и да тласнат интригата напред, без да омръзва или дотяга. В този сезон централна позиция получи Иван Юруков - Андрей Лютов, търсейки напразно своята голяма любов Дарина - Ралица Паскалева, а съперниците Славея Лютова - Силвия Лулчева и Рангел Чеканов - Любо Нейков дори се оказаха заедно в листите на рентабилната партия "Елит"!

Петък бе запазена територия за "Домашен арест". В последните два сезона, когато сценарият попада в ръцете на Тео Чипилов и Нели Димитрова, нещата получават видим качествен напредък. Принос имат и постановчиците Петър Вълчанов и Николай Пенчев. Всеки епизод ни атакува със свеж и заразителен хумор, актьорите вдъхновено се надиграват като за фестивал, а времето неусетно лети.

Ценното в сериала се оказва сочното изпълнение на великата Татяна Лолова - мама Еми, на чиито плещи се крепи основно поредицата, покрай която усилията на Мая Бежанска - Анастасия и Филип Аврамов - Коцето добиват определен смисъл, като с изненада откриваме, че Аврамов притежава безспорни и забележителни качества на клоун!

Съботата бе запазена територия за поредицата на българския Кустурица Владислав Крамфилов (Влади Въргала) - "Шменти капели. Легендата". Веднага уточнявам - серийният проект няма нищо общо със знаменитата му комедия от 2011 година. В преценката си за този сериал съм раздвоен и до днес.

Оценявам усилията на Карамфилов да поднесе различна гледна точка към до болка познати за моето поколение и експлоатирани герои и драматургични схеми. Въргала се е постарал да експонира прецизна сценография, напрегнат разказ в стилизирана и фино обработена черно-бяла гама, но защо към края на сезона интригата забуксува, битките в Балкана добиха необичайни епични размери, а сериалът загуби своя идейно-смислов център, лутайки се между сатирата към жадните за забогатяване родни андрешковци и сравнително обективното пресъздаване на антифашистката съпротива с неизбежните сатирични нотки, напомнящи романа на Алек Попов "Сестрите Палавееви"?

Кастингът е неравностоен. Шаржирано присъствие на Емил Емилов - Трифун или Петьо Цеков - Хараламби по никакъв начин не може да се съпостави с органичните и силни интерпретации на Стефан Попов - Гошев, Латинка Петрова - госпожица Хортензия или Филип Трифонов - Спахийски. Очаквам с нетърпение по-нататъшното раздипляне на интригата, но бих препоръчал на Карамфилов повече дисциплина и стегнатост на сюжета, за да не предизвиква скука, неговата смъртоносна опасност, особено в събота вечер.

Неделният прамтайм се оказа арена на титаничен сблъсък между трите най-амбициозно направени и качествени сериала в българския тв ефир. Канал 1 заложи на "Четвърта власт" със сценаристи, начело с Ваня Николова и Емил Андреев, и режисьори Стоян Радев и Димитър Коцев - Шошо.

Силен и динамичен сериен филм, направен със замах и големи очаквания, които на моменти звучаха претенциозно кухо ("Колко сме смели и как изобличаваме мафията в държавата, пресата и ДАНС!"), но като цяло приемлив и ефектен спектакъл в духа на някогашното качествено италианско политическо кино. Хубаво е да видиш как поне като телевизионна фикция Доброто може да победи и един вестник да си изпълни мечтата "да диктува събитията".

bTV заложи на "Фамилията", а по тв 7 паралелно се излъчваше втория сезон на "Дървото на живота". От тази свръхконкуренция очебийно пострада рейтинга на най-добрия сериал "Дървото на живота", тъй като не всеки тв потребител има два или три приемника да следи едновременно и трите излъчвани филма.

"Четвърта власт" се наложи с натрапчивата си реклама и с отлично подбрания артистичен състав, в който наред с очакваните попадения на Светлана Янчева - Лидия Лазарова, Михаил Билалов - Никола Моллов и Владимир Карамазов - Станимир Кисьов, се откроиха превъплъщенията на Ивайло Герасков - Стефан Хинов, Самуел Финци - вицепремиерът Матеев и най-вече Христо Шопов като Павел Троянов.

"Фамилията" на Митовски, Гочев и Цанков задържа интереса и високия си рейтинг и през втория си сезон. Поредицата е модерна реплика на класиката на Копола "Кръстникът" в български условия, режисурата на Димитър Гочев определено респектира, въпреки че е можел още да балансира микса между хоръра и трилъра, а в звездния състав се открояват Асен Блатечки - Стефан Марков, Ваня Цветкова - Лидия, Иво Аръков - Тони Велев, Цветана Манева - Рени Ковачева и най-вече Стефан Данаилов като олигарха Борис Арнаудов. В продължението ще очаквам разплитане на сагата около Марков и неговата любима Лора Арнаудова - Яна Маринова. Във втория сезон между тях пламна истинска и неподправена любов и съм много любопитен как опитната журналистическа хрътка Марков ще си върне своята любима...

"Дървото на живота" се оказа най-добрият, но и най-недооцененият сериал на изминалия сезон. Той бе приклещен от "Четвърта власт" и "Фамилията" и само най-верните му фенове можеха да следят драматичните му перипетии, теглейки го от различни сайтове след неговото излъчване. Аз лично така постъпих и си признавам, че бе изморително и много неудобно. Продуцентите от "Дрийм тийм филмс" обаче държаха на неделното, а не примерно на съботното му представяне.

Вторият сезон на продукцията, ако и да се води с режисьор Тодор Чапкънов и оператор Лоренцо Сенаторе, чиято работа е наистина респектираща, носи отпечатъка на своя главен сценарист проф. Светослав Овчаров. Той прави всъщност екранизация - претекст на романа "Битието" на Владимир Зарев, адаптация - палимпсест, с дръзко вкарване както на реални герои и събития в един креативен сюжет - Христо Вълчев - Башар Рахал се оказва в дъното на атентата в "Св. Крал" на 16 април 1925 г., а и с още по-фрапиращото му дообогатяване с готова сюжетна линия - реплика от класиката на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" (връзката на Яна - Луиза Григорова с френския офицер Жан Боало на Симеон Лютаков).

Много убедителни са интерпретациите на основните актьори - от Христо Шопов - полковник Йордан Вълчев и Мария Каварджикова - Петруна Вълчева до Теодора Духовникова - Божура, Койна Русева - Бела, Васил Банов - адвокат Каменов и Стоян Алексиев - банкерът Хаджиконстантинов.

Освен с добрия си темпоритъм филмът привлича и с патриотичния си заряд, с обективното и вещо интерпретиране на близката ни история, която, оказва се, може да бъде пресъздадена увлекателно, без назидателно вдигане на пръст и с интерес за всеки незапознат спрямо тъмните й страни, които никак не са малко.

...Наскоро приказвах с мой приятел за тв вълната, заляла ни през последните четири години.

В рамките на шегата го попитах докога ще продължи това нашенско телевизионно приключение.

Без да се замисля, той ми отговори веднага - "Докато има интерес. След това сериалите ще ги скрият в слаб часови пояс и ще ги погребат тихо. Спомни си какво стана с "Къде е Маги?" през зимата на 2013 година..."

Аргументът му бе убедителен и не можех да не се съглася с прозорливото му наблюдение...

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.01.2014, № 1 (170)