БЕЗПРИСТРАСТНО ЗА "НЕДАДЕНИТЕ"

Борислав Гърдев

web

За разлика от някои критици на сериала, които предпочетоха да го насекат, преди да са изгледали дванадесетте му епизода (визирам Митко Новков и Христо Буцев от вестник "Култура"), аз тактично изчаках да мине 13 юни, за да се опитам да представя обективна оценка за продукта на Канал 1.

Безспорно, това не е хит от ранга на "Под прикритие" на Виктор Божинов и Димитър Гочев, но не мога да го приема и за куриозен провал. Още по-малко за "художествен боклук". Не съм бил в комисиите, които са го одобрили и финансирали, но след като е стигнал до (малкия) екран, значи е имало защо. Най-малкото заради юбилея - 70 години от спасяването на евреите ни от старите предели на Царство България. А защо не и за преследван пропаганден ефект - да се защитим от интригите и инсинуациите на нашите добре познати съседи като Македония, произвела през 2012-та "шедьовъра" на Дарко Митревски "Трето полувреме", унижаващ България и извращаващ историческата правда.

Ще кажете - това не е достатъчно за снимането на такъв важен и значим като тема филм! Така е, но съм на мнение, че си е струвало да се направи, най-малкото, за да забравим фалшификата "Ешелоните" (1986) на Борислав Пунчев, в който Тодор Живков - Филип Трифонов, спасяваше българските евреи, подпомогнат от пловдивскиая владика Кирил - Стефан Данаилов.

Не приемам, че "Недадените" е "слаб сериал", че "в него всичко е безпомощно - режисура, игра, визия, атмосфера, грим, монтаж"... Само изтъквам коректния от историческа и художествена гледна точка сценарий на Емил Бонев, фината операторска работа на Мартин Балкански и Димитър Неделчев (особено с приглушената цветова гама, която, без да изглежда прекалено ретро, пресъздава удачно атмосферата от 40-те години на миналия век) и прекрасната елегична музика на Стефан Вълдобрев.

Не смятам, че режисурата е бездарна, по скоро е семпла и ненатрапчива - все пак е дело на Иван Митов и Вито Бонев, който има в актива си прочут сериал като "Седем часа разлика".

Не съм съгласен, че епохата е пресъздадена бутафорно - да вземем само дебатите в парламента през 1943 г., атмосферата в царския дворец при разговорите на Лулчев и Борис III, деликатните и напрегнати взаимоотношения между премиера и регента Филов и германския посланик Бекерле или последната среща на Белев с Лиляна Паница на 8 срещу 9 септември 1944 година - никъде в тези възлови епизоди не открих бутафория или "разгащено отношение" към фактите.

Имам претенции за темпоритъма на сериала. Той е можел да бъде по-динамичен, атрактивен, стегнат, а не така обстоятелствено-протяжен, въпреки че последната 12-та серия е изпипана и точна като стилистика и внушение, а също и към кастинга. Парадоксът е, че в "еврейската" част на артистичния състав има пробойни - примерно семейство Насим не е експонирано убедително и пълнокръвно, въпреки усилията на Камен Донев като равина и Ирини Жамбонас като съпругата му Берта.

В групата на евреите - жертви на репресиите и мъченията, изпъква основно с очарователната си непринуденост Гергана Плетньова като Сара, дъщерята на Леон и Хана, и особено неподражаемият Мариус Куркински като Арон Бехар. Неговото завръщане като филмов актьор е направо конгениално - достатъчно е само да проследим етюда му като отговорен проверяващ в трудовия легер в навечерието на промяната на 9 септември 1944 г., за да си припомним класата му, а до него поставям сдържаното, но проникновено изпълнение на Стефан Вълдобрев като Буко Леви, човекът, след чиито показания е извадена от затвора Лиляна Паница - секретарката на Белев в Комисарството по еврейските въпроси.

При разпределението на основните роли на исторически меродавните фигури Митов и Бонев са подходили внимателно и отговорно. Приятна изненада е интерпретацията на Анастасия Лютова като царица Йоана, която в сериала е мислещо и чувствително същество, а не някаква безгласна царска кукла, и особено Лидия Инджова, създала правдиво и непосредствено неблагодарния персонаж на Лиляна Паница. Пенко Господинов е великолепен като цар Борис III, напомнящ славните времена, в които покойният Наум Шопов бе абониран за тази роля, много силно е присъствието на Марин Янев като Богдан Филов, на Владимир Пенев като митрополит Кирил, на Вельо Горанов като Любомир Лулчев и на Борис Луканов като доктор Даскалов. Ако говорим за артистични находки, аз ги свързвам с изявата на Явор Бахаров като дегенерата Любен Загорски, на Робърт Янакиев като коварния и повратлив вътрешен министър Петър Габровски и особено на Димитър Баненкин, изградил със замах и стаен драматизъм зловещия и трагичен образ на Александър Белев.

"Недадените" е изпипан и промислен в основните си акценти сериал. Екипът на продуцента Мирослав Боршош се е стремил да създаде продукт, адекватен на изискванията на времето, достоверен и коректен към миналото в рамките на допустимото.

Налице са, разбира се, и волни трактовки на част от трагичните събития, последвали преврата след 9.9.1944 г. - мен лично ме подразни фолклорния дискурс с белите ризи на осъдените министри, регенти и депутати, разстреляни посред бял ден (?!) сред голото поле (а е било нощта на 1 срещу 2 февруари 1945, кървавият български четвъртък), но такава е била режисьорската концепция за търсен драматичен ефект...

Подобни гафове съществуват и в други наши сериали и те не са довод неаналитично и прибързано да говорим за "отстъпление, деградация и пропадане". Просто трябва да приемем сериала "Недадените" обективно и безпристрастно - с неговите недостатъци, но и с безспорните му достижения, които най-малкото напомнят за потенциала на БНТ при реализацията на мащабни тв проекти, с които в недалечното минало - само до преди по-малко от десетилетие, бе безспорен и едноличен лидер в този пазарен сегмент.

А дали ще издържи на напрежението и ожесточената конкуренция от страна на bTV, Нова и тв 7 - бъдещето ще покаже...

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.06.2013, № 6 (163)