МРЪСНИТЕ ПРИКАЗКИ НА ВИКТОР ПАСКОВ

Борислав Гърдев

web | Подир българската мечта

Не крия, че отдавна следя творческото развитие на Виктор Пасков, смятайки го за един от най-оригиналните и талантливи съвременни български прозаици. Знаех, че подготвя нови изненади за своите читатели, които прекалено дълго чакаха голямото му завръщане след феноменалния успех на "Германия - мръсна приказка" (1993). Затова и сега радостта ми от появата на "Аутопсия на една любов" е разбираемо голяма.

Като изключителен феномен в българската проза Пасков се появи в далечната 1987 г., когато всички, следящи процесите в съвременната ни литература, четяха като хипнотизирани "Балада за Георг Хених". С този си кратък, но много кондензиран и драматично извисен роман Пасков спечели шумна слава у нас, бе приет веднага за член на СБП, получи две експресни издания - през 1989 и 1990 г. на френски, и спечели Голямата награда на град Бордо.

Покрай заслужените овации критиците сякаш забравиха за дебютния му сборник с разкази и новели "Невръстни убийства" (1986), който дори и днес впечатлява с ярката си екстремна образност, полета на фантазията, вкуса към необичайния сюжет и нестандартните герои и хипнотичния си цизелиран стил, криещ къртовски труд и поредица от убийствени преработки.

С "Балада за Георг Хених" Виктор Пасков намери своята ниша и голяма тема в литературата - а това е най-важното за всеки амбициозен писател, решил да остави следа след себе си. Връщайки се към мрачните култовско-червенковски времена, той претвори с парещата топлина и феноменална искреност на детския спомен прекрасния образ на положително-прекрасния майстор цигулар Георг Хених, запратен от съдбата във влажната маза на бедния софийски квартал, но запазил достойнството и чувството си за красота, които не се уморява да предава до последния си миг на влюбения в него като идеал и пример за подражание малък Виктор.

"Баладата..." бе литература от висока класа, четяща се на един дъх, привличаща със своята ярка и новаторска образност, с неповторимите си персонажи и с дискретната, но безкомпромисна критика на суровата комунистическа система.

С "Ций Кук" (1991) Пасков посрещна демокрацията. Блясъкът на стила и зрелищните сюжети се запазиха, но като цяло новелистичният сборник се оказа стъписващ и херметичен в посланието си. Затова приехме като истинско откровение автобиографичната новела "Биг бизнес" (1992), истински бисер на жлъчната и неподправена сатира към нашенските богаташи, желаещи обезсмъртяване при преразказване подвизите им при трупането на милиони и морал и предлагащи като бизнескомпенсация безплатното приготвяне на нашенски боб...

Упехът на "Балада за Георг Хених" Пасков повтори с "Германия-мръсна приказка" (1993). За тази книга навремето сътворих екзалтирана адмиративна рецензия, поместена в списание "Участие", бр. 3, 1993, в която установих, че Пасков е създал "Зрял, ефектен и впечатляващ роман, писан за европейския пазар и за европейския читател". Търсих скъсаните европейски мостове, смачкани от веригите на съветските танкове през август 1968 г., на фона на проведения у нас Световен младежки фестивал. Малко помпозно стигнах до извода, че "Книгата печели със своя неподправен автентизъм, с парещата болка и горчива носталгия на спомена, с трудно подтиснатата екзалтираност на внушението, с болезнената откровеност, с която е дисектирано поколението на Пасков в дълбочина, поколение-феномен и жертва, възвеличено като неповторимо, начетено, свободолюбиво и унизено заради неговата наивност, инфантилизъм, слаби съпротивителни сили и пиетет към декадентските интелигентски увлечения на века - наркотиците, алкохола, проститутките, "купоните"...

В заключението си съм патетичен като самия писател: "пред нас се изправя в целия си ръст роман-явление, емлбематично и трайно постижение на изящната ни словесност, чертаещ перспективната тенденция на интеграцията ни с модерната европейска литература.

С "Германия - мръсна приказка" изпосталялата ни родна литература празнува малък празник."

Без да си преписвам заслуги със задна дата, разбирам, че съм бил точен в оценките си, ако и да съм се изхвърлил повече от нужното. Вероятно за хвалебствените ми слова тогава е повлияло и общото положително мнение, което остави в мен и кинодраматуртът Пасков, дал на родното ни кино сценариите за такива неординерни и недооценени творби като "Ти, който си на небето..." (1989), "Индиански игри" (1990) и "Пльонтек" (1991).

Не съм очаквал обаче, че той ще се оттегли от литературния живот за повече от десетилетие, ще се забърка в поредните ведомствени схватки след скандалното си уволнение като шеф на културния ни дом в Берлин и ще напомни за себе си като белетрист само с подборката си "Алилуя!", издадена през 2001 г. от Иван Гранитски...

Слава Богу, голямото търпение свърши и Пасков се завърна с гръм и трясък в литературата с романа си "Аутопсия на една любов" (2005), благодарение на "Библиотека 48" на Николай Стоянов. Това е поредната мръсна сага на Виктор Пасков, чието действие се развива в София и Берлин. Ако и да се възприема като естествено продължение и допълнение на "Германия - мръсна приказка", "Аутопсия на една любов" е продукт на резигнацията, отвращенията от днешните обществено-политически реалности и горчиво-мъдрата зрялост на писателя.

Пасков отново ни потапя в бохемската музикантска среда, отривисто и непосредствено лансира поредния си автобиографичен опус, в който е главно действащо лице, умело прикрит зад анонимната, но разпознаваема същност на героя си, негов алтер его. Атмосферата от класическите концерти и джазовите джем-сешъни е пресъздадена с неповторим ониричен автентизъм, стилът отново е магически неповторим, съчетаващ инвенциите на класическия Моцартов концерт и импровизациите по Луис Армстронг, Майлз Дейвис, Чарли Паркър и Кет Андерсон, а сюжетът се върти около търсенето на една изгубена и изпепеляваща любов като форма на съхранение на творческото начало и възможност за етична и естетическа съпротива.

Лично аз не познавам в последните години по-страстно и шокиращо поднесена интимна драма от тази, с която се сблъскваме в "Аутопсия за една любов". Безспорна е хиперболизацията и натрапчивият натурализъм при експонирането на уникалните интимни преживявания на кларинетиста и неговата муза Ина, чийто гротесков двойник е Сара, но явно целта на автора е била да акцентува на тяхната екстраординерност като защитен щит срещу пошлостта на обкръжаващата ги действителност и шанс за екстремен творчески полет.

Държейки сметка и за немската разказваческа традиция от Хайне до Е. Т. А. Хофман и Томас Ман, Пасков умело градира драматичните нюанси в повествованието, стигайки уверено и неусетно до очаквания катарзис, чрез който музикантът не само намира умиращата си любима в бараката до селцето Арамтис, но и съвсем естествено и непринудено се завръща към корените на своята същност. Което и всъщност е неговото възкресение и изкупление - върху руините на една загубена и отново открита голяма страст - любовта на живота - без която Основният тон така и няма да бъде открит...

"Аутопсияна една любов" е писана с много страст, болка и безрезервна вяра във възвисяващата сила на изкуството. Тя се възприема като своеобразна личностна автотерапия и е завършен продукт на всички демони и комплекси, преследвали талантливия белетрист при нейното създаване. Романът на Пасков е образцово достижение и без всякакво съмнение е сред най-представителните успехи в прозата ни за 2005 г. Затова съвсем заслужено получи и наградата "Хеликон".

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2006
Борислав Гърдев. Подир българската мечта. Варна: LiterNet, 2006