ГОЛЯМОТО РАЗЦЕПЛЕНИЕ
ЕДНА МАЛКО ИЗВЕСТНА СТРАНИЦА ОТ ЖИВОТА НА БУРОВ

Борислав Гърдев

web | Подир българската мечта

След учредителния си събор на 27 октомври 1924 г., на 15 и 16 май 1932 г. в София се провежда Първият редовен конгрес на Демократическия сговор. Точният списък на делегатите е съставен при пълно единодушие на старото Централно бюро и публикуван в партийния орган "Демократически сговор" на 13 и 14 май 1932 година. Всички делегати, въодушевени от волята за партийно единство, се включват в работата на конгреса, открит на 15 май в 10 часа в театър "Ренесанс". Единодушно за председател е избран старозагорският депутат Васил Димчев.

С внимание са изслушани речите на безспорните лидери на Сговора Цанков и Буров. Още в сутрешните им слова се открояват съществените различия в техните политико-икономически приоритети, които довеждат и до неизбежния разрив. Александър Цанков държи на единството в партията, премахването на племенността и зачитането на всички, тъй като когато "достойнствата на всички са оценени, тогава ние сме завършили, ние сме вече начертали пътя на нашето истинско обединение". Той признава, че Сговорът като водеща формация е загубил изборите на 21 юни 1931 г., защото не е усвоил методите на демагогията и тъй като не е излязъл "с една програма, която да увлече българския народ". Набляга и на фактора изхабяване. "Най-сетне, 8 години управлявахме. Може би омръзнахме".

Цанков защитава известната си теза, че "когато един строй загива, за да дойде друг да гради новото, няма място за старите партии", което и поражда необходимостта от появата на Демократическия сговор. За него обаче сговорът трябва да бъде, но още не с станал социално движение.

Ал. Цанков държи на интервенцията на държавата и твърди, че за да бъде Демократическия сговор "с по-голяма жизнеспособност, трябва да му дадем една програма, с която да излезе, но преди всичко ние трябва да сплотим нашите редове."

Буров държи на основополагащите принципи на сговора и умело прехвърля брод от актуалната международна обстановка ("Големи държави изнемогват под ударите на кризата. При това положение поставен е въпроса дали капиталистическият строй ще издържи и дали ще съумее да се справи с кризата") към дежурните проблеми в страната - "Демагогията отрови душите на народа. Тъмни сили, невежи сили, наново изплуват на повърхността на живота. Те намират условия за нова дейност, за нови падения, за нови авантюри".

Атанас Буров призовава делегатите да победят чувствата си. "Вие ще ни съдете, но помнете, че вас ще съди целия народ". Емоционалната му реч завършва с призива: "Аз имам вяра в родолюбието Ви - онова, което ние не можахме да създадем, създайте го Вие. Ако смятате, че други могат да извършат това - посочете ги. Знайте обаче, че Сговорът стои над България. В името на нея аз Ви призовавам да изпълните достойно дългът си". След речите 12 000 делегати и гости в 11,30 ч. започват манифестация от театър "Ренесанс" до Народното събрание. Едва в 13 ч., когато площадът пред парламента се задръства от хора, тримата водачи Ляпчев, Буров и Цанков произнасят речи от стълбите на висшия законодателен орган. И тримата са бурно аплодирани. Манифестацията е закрита от председателя на конгреса г-н Димчев, който обявява, че форумът ще продължи своята работа в 15 ч. в салона на Градското казино.

В 15,30 ч. обаче няколко привърженици на Цанков - Н. Търкаланов, Т. Цанков (брат на Александър Цанков) и др., използвайки завалелия силен дъжд и подпомогнати от група пияни шайкаджии, подстрекава събралата се тълпа да насили вратите на казиното, да счупи прозорците и да нахлуе в салона му. Шайката вдига невъобразим шум. В. Димчев безуспешно се опитва да въведе ред, след което и по решение на конгресното бюро вдига заседанието за другия ден в 9 ч. сутринта в театър "Ренесанс". Бюрото, заедно с централното ръководство (Буров, Моллов и др.) напуска от задната врата на казиното. В този момент в залата нахлува Цанков и се качва на трибуната, Бюрото на конгреса, заедно с Ляпчев и Буров, веднага се връща на естрадата. Внезапно третият подпредседател на конгреса Никола Конкилев обявява за председател на висшия форум Цанков, предизвиквайки масов шум и недоволство.

Цанков "бледен и разтреперан" излиза от неудобното положение с предложение заседанието на конгреса да се отложи за 16 май в 9 ч. сутринта, след което, заедно със своите приятели - 200-300 души, напуска салона.

Конгресистите разбират, че присъстват на разцеплението на Сговора, акламират Буров и Ляпчев и с изненада узнават от Григор Василев, че Цанков е ангажирал от събота (14 май) салона на театър "Роял" "за своя конгрес". 419 редовни делегати от общо 546 застават зад крилото на Ляпчев и Буров, останалите 127 на 16 май в театър "Роял" избират за свой лидер Александър Цанков. Поставя се основата на неговото Народно социално движение

Легитимните сговористи завършват своята работа в театър "Ренесанс" на 17 май. При закриване на конгреса реч произнася Атанас Буров. Той признава - "прекарахме една партийна криза", но продължава да е уверен, че "Единственият начин за нас и за вас да служим най-добре на България, това е да служим на Демократическия сговор". Буров смята, че Сговорът трябва да стане "най-силната, и най-мощната, най-активната, най-разумната и най-сплотената политическа сила в България."

Пред делегатите той лансира представата си за образцовия български политик - "той не може добре да уреди своя собствен живот, той не може да гарантира на децата си сносни условия за съществувание, ако преди всичко не се постарае да създаде голямата къща на българската държава по начин, щото всеки да намери вътре благоденствие". Ат. Буров отправя и важната заръка към съпартийците си: "Господа! Работете за България, защото по този път вие ще работите най-добре и за вас, и за потомството си. Изпълнете фанатично вашия дълг, а ще го изпълните фанатично, като направите всичко за засилване чистия, хубавия Демократичен сговор".

На 17 май 1932 г. се избира ново Централно бюро, в което редом до Андрей Ляпчев, Владимир Вазов, Григор Василев, Тодор Данаилов, Владимир Моллов и Васил Димчев, откриваме и името на Атанас Буров.

В тези бурни дни Буров публикува във в-к "Демократически сговор" (17 май) статия със симптоматичното заглавие "Водителите".

Тя е ехо на приключващия драматичен конгрес, затова и езикът й е експресивно-непосредствен и искрено-далновиден: "Партията не е приют нито за фирми, нито за лични покровителства. Тя живее и се бори. И в името на никакви племена, среди, ангажименти, в името на никакви лични каузи не може да търпи налагани лица.

Движението и борбите ще очертаят и ще издигнат своите истински водачи. Ето кое не можаха да разберат някои наши бивши другари - те поставиха личното над партийното, случайното над изпитаното".

Задно с новоизбраното Централно бюро на Сговора и Буров подписва на 20 май Окръжно № 1 до членовете на Висшия партиен съвет, народните представители и шефовете на околийските, градските и селски бюра, публикувано три дни по-късно в "Демократически сговор". То завършва с боек призив: "Отбивайте енергично и безпощадно всеки опит за разкол в организацията ви", останал за съжаление само едно добро пожелание. На 19 май 1934 г. звенарите извършват военен преврат. Същият ден Централното бюро на Сговора (по-точно членовете му в София, вкл. и Буров) след няколко заседания излиза с декларация, с която решава да даде своята подкрепа "за едно всестранно проучено преустройство на парламентарната система при запазване свободите на гражданина, авторитета на законно установените институции и контрола върху управлението, за незабавно прокарване на редица неотложни реформи, изложени в нашата декларация от септемврий 1933 г. и за външната политика на правителството, насочена преди всичко към разбирателство с всички съседи".

Сговорът "поставя вътрешният мир и външния престиж и сигурност на държавата над всички други съображения", при което призовава членовете и съмишлениците си "да избягват всякакво действие, което би предизвикало разпокъсване или смущение в българския народ". На 14 юни 1934 г.обаче с Наредба-закон правителството на Кимон Георгиев забранява всички политически партии у нас. Атанас Буров е отстранен от родната политическа сцена за повече от 10 години.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2006
Борислав Гърдев. Подир българската мечта. Варна: LiterNet, 2006