ЗА РОМАНА "ПОРНО" НА АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ

Борислав Гърдев

web

Познавам основно литературната продукция на Александър Томов. Следя творческото му развитие повече от две десетилетия, като съм писал многократно за него. Преди четири години се опитах да събера натрупаните факти и оценки в обзорната си статия "Да откриеш Томов", с която смятах, че приключвам с темата "Томов". Нищо подобно!... Подтикван от непрестанно любопитство, продължавам да си купувам книгите му и да ги чета - с удоволствие, а понякога и с досада.

Не познавам друг толкова продуктивен български автор - както в годините на зрелия социализъм, така и сега - при безкрайния ни преход. Докато беше жив, Христо Калчев бе някаква конкуренция на Александър Томов - сега такава просто няма. Мислил съм върху природата на неговата плодовитост. Безспорно с нея преодолява болката от раздялата със сина си Роман, както и се стреми да забрави гафовете си от началото на милениума, когато се правеше на съвременен Аристотел и Петроний, а всъщност бе скъпоплатен цензор в НСРТ.

А има и още нещо. Томов пише, защото е пленник на думите. А и тъй като, вероятно, иска да бъде нашият съвременен Зола. Защото какво са всъщност всички тези романи, които той написа от "Корупция" (1988) до "Порно" (2009)? Не са ли част от мегапоредица, не са ли парчетата, образуващи корпуса на днешните български "Ругон - Макарови"? Всеки непредубеденроден читател от страниците на Александър-Томовите романи и новели ще може да възстанови в детайли етапите и конвулсиите, през които е преминал неговият живот и съдба. Вярно е, че не винаги писателят е на висотата на своето призвание, че пише и издава прекалено бързо, че повтаря теми и образи, че често е немарлив стилистично. Но е истина и фактът, че Томов е винаги актуален, интересен, увлекателен, зрелищен. Той цени и уважава своя читател и му поднася продукт, който да го заинтригува и впечатли. Писателят държи имплицитно да изтъкне своята ерудираност, да експонира ненатрапчиво вълнуващите го проблеми, да задоволи претенциите едновременно на сноба и маниака по класиката и модерните философски концепции и на редовия фен, интересуващ се единствено от секса, убийствата, цинизмите и кървавите бани.

Този свой модел на популярен роман, доказал своята ефективност, той демонстрира и в "Порно". И тук отново размишлява за сковаващата самота и насилие, за новото Средновековие, в което живеем. Добавката обаче е смущаващо песимистична. Томов регистрира упадъка и озверяването на средния българин, на мълчаливото мнозинство у нас, което в стремежа си да запази своя стандарт на живот, извоюван с толкова усилия в годините на реалния социализъм, е готово на низости и свирепи престъпления. Творецът вече искрено се плаши от мутризирането и деградацията на обикновения, средностатистически българин (Пепи, Краси, Ицо), а същевременно не вижда и оптимистична перспектива за държавата, в която живее и която демонстративно му е обърнала гръб.

В "Порно" Александър Томов регистрира и сблъсъка на нашенската популярна култура с американската в лицето на порнопродуцента Джо Мориарти, карикатурния двойник на култовия герой от романа на Керуак "По пътя". Така той не само разкрива наркотичното влияние на модерните холивудски (в частност Тарантино) и порнопродукции за промиване мозъците на обикновения българин, но и изтъква начина, по който те могат да се обновят и променят - чрез импровизацията и креативния скандал.

Както в прочутите си опуси за живота на дребните съществования в Предградието ("Eлегия за птици", 1983), и в "Порно" Томов е изключително точен и психологически убедителен при пресъздаване манталитета и психиката на лумпена от бетонното гето (Ицо, Дачо), готов на предателства, подлости и убийства в името на егоистичното си оцеляване и живуркане.

Белетристът е потресен от корупцията, просмукала цялото българско общество, от липсата на морал, законност и каквато и да е перспектива в обозримото бъдеще. Търсейки опора и ориентир, той отново - след "Милион от лукавия" (2007), прибягва до автоцитати, до органическо включване в повествонаието на култови текстове отпреди три десетилетия (новелата "Кондорът"). Усещането е горчиво спазматично - някогашният напорист и честен посвоему писател влиза в спор, но и в диалог с днешното си битие на създател на бестселъри.

Като опитен майстор на напрегнатото и завладяващо четиво, Томов държи в напрежение до последната минута, пласира силни женски образи (Краси) и свежи находки като тандема Ицо и Краси - днешен вариант на "Бони и Клайд" и "Убийци по рождение", разкрива духовната опустошеност на западния индивидуалист в лицето на Джо Мориарти и произнася тежката присъда спрямо уродливото ни консуматорско общество, което няма бъдеще и е застрашено от самоунищожаването си.

"Порно" е допълнителен, но съществен щрих в творчестото на Томов, необходимата "тухла в стената", от която се изгражда пред очите ни завършения образ както на неговия романов конструкт, така и на онази посттоталитарна България, която вече искрено ненавиждаме, но и от която, за съжаление, все още не можем да се оттласнем.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.10.2010, № 10 (131)