ЗА ДИЗЕЛА И НЕГОВАТА ПРЕДПОСЛЕДНА КРАЧКА

Борислав Гърдев

web

След като се утвърди като стойностен автор на разкази - "12 приказки от Белегаст" (2004), новели - "Три новели" (2011), и романи - "Ела при мен" (2007), "Къщата" (2008) и "Туристът" (2010), Богдан Русев прави следващата крачка в своето творческо развитие.

С "Предпоследната крачка" (2020) пресъздава историята на Кирил Николов-Дизела. Русев пише впечатляваща биография, смес от документална хроника и роман за спортист, сравнително млад, 38-годишен, прочут по света и по-слабо познат у нас, тъй като практикува непопулярни доскоро, но атрактивни спортове, като планинско ориентиране и спортно бягане.

Любопитното е, че Дизела става известен в България при пика на своята състезателна кариера в Швеция, Финландия, Италия, Швейцария и САЩ, та се налага да стартира инициативи като "5 за 24 часа" или "Ком - Емине за по-малко от 5 денонощия" - тоест за 4 дни 13 часа и 5 минути, или "По Е4 пет планини за по-малко от 48 часа", да намери спонсори и да стане известен - той, който със своите постижения съперничи на Бербатов, Веселин Топалов и Григор Димитров.

Русев изпитва респект и симпатия към своя герой, но не се поддава на евтината съблазън да превърне Николов в сълзливо клиширан и мелодраматичен образ тип Роки Балбоа. Кирил присъства в разказа като жив, пълнокръвен и житейски убедителен персонаж, със своите амбиции, желания и страхове, с типичните си копнежи и провали, като не се срамува нито да преследва невъзможни цели, нито да се проваля при тяхното осъществяване.

Историята на Дизела се чете на един дъх - завършекът ѝ съвпада с края на професионалната кариера на Кирил Николов. Но подобна сага предполага по-зрелищно и обемно пресъздаване, каквото само киното може да предложи. Вярно е, че за спортните му постижения у нас се грижи съпругата му Ива като сценарист на поредица от документални филми, посветени на необикновената му личност, но докато четях романа на Дизела усещах физически как словото е безсилно да пресъздаде в неговата цялост и пълнота, с присъщия му драматизъм и ефектност подвига на Николов при второто издание на Ком - Емине, което на лента би прозвучало като първокласен екшън, та се наложи да изгледам и филма "109 часа" (2017), който пък е дълъг 66 минути и е дело на продуцента Димитър Димитров, режисьора Димо Петков и сценаристката Ивелина Гичева - съпругата на Дизела.

Русев усеща този дисбаланс и прилага снимки към всяка част от биографията на героя си, но те са, първо, черно-бели и второ - като статични документи не могат да заместят динамиката и експресията, с които камерата, музиката и монтажът пресъздават приключението "Ком - Емине" или "По Е4 пет планини за по-малко от 48 часа", поради което и книгата се възприема по-скоро като добавка към филмите за достиженията на Николов.

Харесва ми мярата, вкуса към достоверното и правдиво пресъздаване на един необикновен живот и спортна съдба, които само майстор и тънък психолог като Богдан Русев могат да финишират с провал - Николов не завършва авантюрата да пробяга пет планини за по-малко от две денонощия, след като преценява, че съществува риск за живота му.

Прочитайки историята на Кирил Николов, осъзнах и защо Русев се залавя с нея. Защото тя е типично българска, но и универсална, защото нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно, и защото е намерил човек, превърнал се в герой, който да бъде пример за подражание на подрастващите - не рапър, гангстер, полицай, политик, музикална звезда или модна икона, а именно едно обикновено момче от Сливен, което, следвайки своята цел, се превръща в първокласен елитен спортист, модел за поведение на подрастващите, които чрез неговия пример наистина могат да забравят за дрогата, насилието и кражбите.

От "Предпоследната крачка" строи уверен и мотивиран оптимизъм, книгата зарежда позитивно и борбено, кара ни да се чувстваме горди като българи и чрез постигнатото от Кирил Николов-Дизела доказва, че човек е голям и осъществил се, колкото са значими и реализирани неговите мечти.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.07.2020, № 7 (248)