ВОЙНА И ЛЮБОВ

Борислав Гърдев

web

Войната е многолика и многоизмерна - като преживяване, опит и съдба. Така са ни учили и с такъв интелектуален багаж сме възприемали стотиците филми, посветени на най-големия конфликт в човешката история - Втората световна война.

Разбира се, у нас допреди 13 години преобладаваше идеологизираната гледна точка при екранното й пренасяне. По изпитан образец, събитията между 1939 г. и 1945 г. се представяха преди всичко като остър мирогледен и идеен конфликт - “добрите" комунисти, партизани и комисари срещу “лошите" фашисти, агенти и полицаи. Рядко успявахме да видим и някой западен филм, за да направим сравнение и осмислим разликите.

От 1990 г. махалото се върна в обратната посока. Няма ги вече съветските шлагери “Освобождение" и “Фронт без флангове", няма го даже и Съветският съюз.

Филми за Втората световна война се снимат по-рядко, но сега съществува възможност да анализираме и гледната точка на западноевропейските и американски киноматографисти.

Поводи за наблюдения и размисли има предостатъчно. Дори и заради факта, че в последните години три военни филма, посветени на драматичните събития с шест десетилетна давност, спечелиха не само зрителските симпатии, но се и намесиха успешно в надпреварата за най-авторитетните кинонагради.

Това са “Животът е прекрасен" (1998), “Пърл Харбър" (2001) и “Мандолината на капитан Корели" (2001).

От тях само “Пърл Харбър" условно бихме определили като епос. Той по-скоро тежнее към грандиозния романс, в който съдбите на Рейф Макколи (Бен Афлек), Дани Уокър (Джош Бартнет) и Евелин Джонсън (Кейт Бекенсейл) са органично преплетени с драмата на японската агресия на 7 декември 1941 година и ответния удар срещу Токио на 13 април 1942 година.

“Животът е прекрасен" на Роберто Бенини е трагикомедия, черпеща от традициите на неореализма, Чаплиновата бурлеска и “комедия дел’ арте", докато “Мандолината на капитан Корели" е носталгично обагрена мелодрама, изпълнена със силна любов, арии от Пучини и Верди, кръв и разрушения, и неизбежния “хепи енд", събиращ отново основните протагонисти Антонио Корели (Никълъс Кейдж) и Пелагия Янис (Пенелопе Крус).

“Животът е прекрасен" превъзмогва втръсналите ни интерпретации за концлагерите и Холокоста с нестандартния си подход да разказва за страшни и жестоки събития по един фриволно-закачлив начин, с ведър и оптимистичен тон, подаден от Роберто Бенини и прелестния Джорджио Кантарини (бащата и синът, свикнали да възприемат заобикалящия ги свят не като ужас и безумие, а като чудо и игра). Това е защитната стратегия на героя на Бенини, дори когато попада със сина си и своята съпруга (Николета Браски) в концлагера, и особено на финала, посрещайки смъртта с усмивка на лице.

“Мандолината на капитан Корели" също държи сметка за неореалистичните традиции, но може би защото е екранизация на романа на Луи дьо Берниер, интелигентно осъществена от Шоун Слово, се оттласква от документалния си трагизъм, търсейки опора в приключението и романтичната екзотика на остров Кефалония, напомняща незабравимите срещи със “Зорба Гъркът" (1964) и “Оръдията на Навароне" (1961).

И “Пърл Харбър" отправя мост към миналото. Сценаристът Рандъл Уолъс и режисьорът Майкъл Бей правдиво претворяват Рузвелтовата епоха, а подпомогнати от оператора Джордж Шварцман, следват класическите образци в документалното и игрално кино отпреди 60 години - “Казабланка" (1942, на Майкъл Къртис) и “Америка отива на война" (1942, на Франк Капра) в рамките на черно-бялото изображение и “Летец-изпитател" (1938, на Виктор Флеминг) и “Посока Токио" (1944, на Делмър Дейвис) - чрез изразните средства на цветното кино.

В изследваните филми войната не е идеологически спор, дори когато става дума за справедливо отмъщение (бомбардировката на Токио по заповед на Рузвелт в “Пърл Харбър"), а преди всичко - емоционална човешка драма, засягаща индивида от народните низини.

Външните обстоятелства и могъщите сили извън малкия свят на обикновения човек променят хармонично устроения му живот, ярко представен с идиличните селски празненства на открито в “Мандолината на капитан Корели" и с призрачно-романтично разкрития нощен Ню Йорк, в който бродят влюбените Рейф и Евелин в “Пърл Харбър".

Веднъж настъпил, световният катаклизъм увлича масите против тяхната воля и ги праща неминуемо в касапницата на войната. Резкият обрат в съдбите им не е съпътстван от екстазни сцени (“Животът е прекрасен"), въпреки че патриотичният възторг присъства като неизбежно пришита добавка (изпращането на войниците на албанския фронт в “Мандолината на капитан Корели" и ответният удар срещу Токио в “Пърл Харбър").

Страданията в концлагера (“Животът е прекрасен"), на фронтовия рубеж (“Пърл Харбър") и при кървавия сблъсък на бившите съюзници - германци и италианци, в “Мандолината на капитан Корели", е неизбежната цена, която героите трябва да платят не толкова, за да оцелеят (това се оказва невъзможно за Дани Уокър в “Пърл Харбър" и за бащата в “Животът е прекрасен"), колкото за да се пречистят нравствено, за да преосмислят живота си и да продължат напред. Така става възможно Рейф Макколи да се грижи за детето на Дани Уокър след брака му с Евелин в “Пърл Харбър", а Пелагия да избере капитан Корели, след като е надмогнала чувствата си към героя от Съпротивата Мандрас (Крисчън Бейл) в “Мандолината на капитан Корели".

Следвоенният свят на екрана е само маркиран. Той присъства като фон (“Мандолината на капитан Корели"), ражда се пред учудените очи на спасения от бащата детски живот в “Животът е прекрасен", но интуитивно ни се внушава, че непременно трябва да е по-добър от преживения военен ад. За целта се използва леко назидателен задкадров текст в “Пърл Харбър" и дори се пренебрегва историческата правда (в края на “Мандолината на капитан Корели" липсва и намек за бушуващата в Гърция гражданска война, ако и Антонио и Пелагия да се събират завинаги през 1947 година!).

Това са неизбежните гафове в името на победата на Доброто (олицетворено от американския танк в “Животът е прекрасен") и на раждането на едно по-разумно и по-справедливо общество. В него обаче господстват принципите на западната демокрация. Затова, в епилога на “Мандолината на капитан Корели" липсват развети червени знамена и навъсени и въоръжени до зъби комисари, а героят-партизанин Мандрас изчезва от полезрението на Пелагия Янис.

Разглежданите заглавия се открояват от редовата продукция с оригиналния си подход към една доста експлоатирана тема, “придавайки й нов подтекст, съчетаващ комизъм и трагика, лишен от лесно морализаторство и евтин сантимент" (Яна Димитрова).

Залитанията към фанфарния патриотизъм са налице в “Пърл Харбър", но те са допустими и приемливи, особено в контекста на събитията от 11 септември 2001 година, докато “Мандолината на капитан Корели" е пример за коректно интерпретиране на събитията в дух на помирение и разбирателство, който най-вече свързваме с личността на постановчика Джон Мадън.

И трите филма са дело на изтъкнати режисьори. От тях само Бенини получава “Оскар"-и за най-добра чуждоезикова творба, за главна мъжка роля и за най-добър оригинален сценарий, както и “Гран При" на Журито в Кан през 1998 година, но това съвсем не означава, че “Мандолината на капитан Корели" е куриозен гаф за Мадън, или че “Пърл Харбър" не е най-амбициозното, мащабно и убедително реализирано начинание за Майкъл Бей (с “Оскар" за монтаж на звукови ефекти).

Всеки от разгледаните филми има в основата си привличаща история. В тях постановчиците разчитат както на чувствената визия (дело на корифеи като Джон Тол - “Мандолината на капитан Корели", и Джон Шварцман - “Пърл Харбър"), така и на силни актьорски превъплъщения - Роберто Бенини в “Животът е прекрасен", Джош Хартнет в “Пърл Харбър", Никълъс Кейдж, Пенелопе Крус, Крисчън Бейл, Джон Хърт (д-р Янис) и Ирене Папас (Друсила) в “Мандолината на капитан Корели".

Успехът на тези филми доказва, че екранното усвояване на Втората световна война не е изчерпано и че то може да привлича публиката и в началото на XXI век.

Необходимо е авторите да подхождат отговорно и самоотвержено, да поднасят завладяващи саги за силни характери и изпълнени с обрати интимни връзки. Тогава и Сталинградската битка става интересна за гледане (“Враг пред портата" - 2001, на Жан-Жак Ано), и нападението над Пърл Харбър задържа вниманието ни, а оцеляването на любовта между Пелагия и капитан Корели предизвиква сълзи в нашите очи. Нека не се срамуваме от тях. Те са се появили след общуване с ярки произведения на Седмото изкуство.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.04.2002, № 4 (29)