ВЕТЕРАН ПОД ПРИЦЕЛ

Борислав Гърдев

web

Клинт Истууд е в отлична форма. Независимо от почетната си възраст. На 31 май той става на 73 г., но по примера на Джон Уейн продължава да снима активно и не мисли за пенсия.

Неговият път в киното е показателен за това как трудолюбието, шансът и талантът, събрани в едно, неминуемо раждат голямата филмова звезда с продължителна и плодотворна кинокариера.

Станал знаменитост първо в Европа с прочутатият уестърн спагети трилогия на Серджо Леоне ("За шепа долари", "За няколко долара повече", "Добрият, лошият и злият"), а след това и в САЩ с подкрепата на Дон Сийгъл ("Блъфът на Куган", "Героите на Кели", "Мръсният Хари"), Истууд предвидливо взема съдбата си в свои ръце, основава фирмата си "Малпасо", режисира и продуцира поредица от успешни и жанрово издържани филми и в "Кървава работа" (2002) за пореден път ни убеждава, че е на върха. Че е един от големите на американското кино, с когото винаги ще трябва да се съобразяваме.

Годините нанасят своя неизбежен отпечатък върху него, походката е гъвкава, но забавена, косата посивяла, бръчките по лицето - още по-отчетливи, гласът - глъхнещ, но погледът в очите и рефлексите при опасност са същите, както преди 32 години, когато като Хари Калахан Истууд стана суперзвездата на Америка.

В това няма нищо случайно.

Клинт Истууд обича да контролира и направлява кариерата си. При избора на роли, и особено на постановки, има и рисковани ангажименти ("Нощем в градините на доброто и злото"), и престижни некомерсиални начинания ("Птицата"), и откровени задявки с възрастовите му амбиции ("Звездни каубои"), и истински шедьоври ("Непростимо", "Мостовете на Медисън"), но винаги проектите му са внимателно подбирани и реализирани. Истууд предпочита да е диригентът на оркестъра, вкл. като продуцент, режисьор и изпълнител на главната роля. Той държи на постоянен екип от съмишленици (прочуто е сътрудничеството му с композитора Лени Нийхаус и оператора Джак Грийн, сменен в "Кървава работа" от Том Щерн), на добри професионалисти-партньори - все от "А" отбора на артистичния Холивуд, на солидна драматургична основа, която почти винаги е екранизация на нашумяла и популярна литературна творба (в случая романът "Кръв" на Майкъл Конъли, адаптиран с вещина от Брайън Хелгеланд) и на точно премерени послания, които безпогрешно проникват в сърцето на зрителя.

В "Кървава работа" сме свидетели на породената, изстрадана индивидуална победа ва героя на Истууд, пенсионираният агент на ФБР, Теръл Маккейлъб. Той поема като частно лице разкриването на опасен сериен убиец, изпълнявайки моралния си дълг към своя клиентка, чиято сестра го е спасила. Всъщност не само мисълта, че сърцето й поддържа живота му, го направлява в опасната мисия, а и желанието да не се предава, да се бори на фронтовата линия и да докаже, че и на преклонни години може да се справи със случая.

Това е по-интересната интрига във филма. Не е толкова важно кой е убиецът (знаем, че той ще си послужи заслуженото от Тери, въпреки че доста неочаквано това се оказва съседът му по яхта, близък негов приятел), а как ще бъде разкрит и демаскиран от ветерана-агент, който с постоянство, упоритост, много, много любов към професията и справедливостта и рискувайки живота си, стъпка по стъпка и най-вече - обръщайки подобаващо внимание на детайлите, стига до верните заключения и до ликвидирането на престъпника.

Истууд изгражда наситена с драматизъм атмосфера в повествованието, държи на реалистичния рисунък и в никакъв случай не превръща персонажа си в супермен.

Напротив. Маккейлъб е уморен и болен човек, самоотстранил се от обществото, но с остро чувство за непримиримост към злото, което го връща в играта, напомня за най-добрите му дни и спечелва сърцето на клиентката му Грасиела (Уанда де Йесус).

Заснет в естествения декор на мегаполиса Лос Анжелис, с претеглен темпоритъм, смислен диалог, изпълнен с горчива ирония и важни житейски истини и притежаващ първокласни актьорски изяви (Джеф Даниелс - убиецът, Анджелика Хюстън - кардиоложката на Тери), "Кървава работа" закономерно се издига над нивото на редовия трилър, нареждайки се сред сериозните завоевания в жанра през последните години. Той доказва недвусмислено класата на своя създател.

Без съмнение Клинт Истууд е в превъзходна кондиция като постановчик и водеща звезда и само от него (и по-точно от здравето му) зависи още колко време ще радва почитателите си със своите майсторски направени филми.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.02.2003, № 2 (39)