|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТАЯ НА СТРАХОВЕ И НАДЕЖДИ Борислав Гърдев "Паник-стая" е перфектно стилизиран студен трилър, заснет виртуозно от операторите Дариус Конджи и Конрад Хол под ръководството на култовия режисьор Дейвид Финчър. Както и в други негови филми ("Седем", "Играта", "Боен Клуб"), и в "Паник-стая" в основата е интригуващ и плашещ сценарий, дело на Дейвид Кьоп ("Спайдърмен"). Историята, привидно е семпла и стандартна, но поднесена впечатляващо, с вкус и финес. За нас са еднакво интересни преживяванията на Мег Олтман (Джоди Фостър) и нейната дъщеря Сара (Кристен Стюарт), и на тримата бандити, появили се в луксозния им апартамент, по следите на облигации за милиони долари, оказали се скрити в паник-стаята (убежището в тузарското жилище, където търсят спасение от натрапниците майката и щерката). Основният проблем, който Финчър лансира, е за уязвимостта при защитата на семейството, която често води до смърт по жесток начин. Той ни поднася шеметен разказ с причудливи ракурси към прословутата тайна стая, докато динамиката в интерпретацията на Фостър, следва опитите й да се справи успешно с нахалните крадци. Постановчикът прибягва до ултрамодерни движения на камерата на Конрад У. Хол и натрапчивата с нагнетяващото напрежение музика на Хауърд Шор и до любимите му екзистенциални страхове за съществуванието на състоятелния човек в САЩ, които са негова запазена марка. Въпреки опитите за характерологична индивидуализация тримата обирджии /изключвайки усилията на Форест Уитакър/ са най-неинтересната и банална част от филма, тъй като нас ни интересува най-вече неизкоренимото желание на човек да защити собствения си дом и достойнство. Финчър не заема категорично страна в конфликта. За него и Мег, и Бърнам /Ф. Уитакър/, са герои и жертви, а на финала, благодарение играта на Уитакър, дори се прокрадва елемент на съпричастност към съдбата на самотния крадец с благородно сърце, напомнящо класическите герои на Хъмфри Богарт. "Паник-стая" е стряскаща творба и пример за икономично направено и камерно, но силно въздействащо кино.
© Борислав Гърдев |