ХАРИ ПОТЪР ПО СТЪПКИТЕ НА ШВАРЦЕНЕГЕР

Борислав Гърдев

web

Признавам си честно, че не съм от почитателите на романите на Джоан К. Роулинг, нито на техните екранизации.

Това обаче не означава, че мога да пренебрегна огромния им успех по света и у нас, който е поредното потвърждение на Пушкиновата мисъл, че едно произведение може да не е съвършено от художествена гледна точка, но да има забележителен успех сред публиката.

А точно такъв е случаят с "Хари Потър и стаята на тайните".

Съзнателно не рецензирах пространно "Хари Потър и философският камък". Независимо от истерията и модата. Видя ми се недодялан, тромав, пълен с клишета, лишен от свеж хумор, но с потенциал за развитие и с три талантливи деца в главните роли, водени от Ема Уотсън (Хърмаяни Грейнджър).

Това бе и причината да гледам "Хари Потър и стаята на тайните" и да установя с изненада, че вторият филм от поредицата е по-добър от прощъпалника.

Постановчикът Крис Кълъмбъс, разсмивал ни някога със "Сам вкъщи" и "Мисис Даутфайър", заедно със сценариста Стив Клоувс, остават максимално верни на духа и сюжетната конструкция на книгата, за да не разочароват най-верните й фенове.

Разказът наистина е интригуващ, но на моменти алогично-абсурден, пълен с навеи от друга знаменита детска поредица - на Астрид Линдгрен за Пипи Дългото чорапче, миксиран с келтски легенди, с реверанси към звездните войни и сагата за археолога Индиана Джоунс на Лукас, без да забравяме и подвизите на Арнолд Шварценегер от "Конан варваринът" и "Червената Соня".

Лично аз не съм напълно убеден, че разкриването на загадката кой е отворил митичната и скрита Стая на тайните (оказва се, че това е Том Ридъл) след 50 години, причинявайки вкаменяване на ученици и животни в магьосническото училище "Хогуортс", заплашвайки го по този начин със затваряне, е кой знае колко интересна и предизвикателна като книга, но на екрана тя е поднесена пределно интригуващо, щом като се гледа с напрегнато внимание 161 минути.

Кълъмбъс извлича максимума от мистериозната абракадабра на Дж. К. Роулинг, създавайки мащабен зрелищен спектакъл с наистина добри специални ефекти /адмирации за работата на монтажиста Питър Хонис и оператора Роджър Прат, предложили ни не само по-грабваща игра на куидич, но и грамадните паяци в пещерата, грозното, но чаровно домашно духче Доби, събрат на И-ти, както и гигантската змия, която Хари - подобно на Конан - Шварценегер, пробожда на финала с меча си.

Като цяло актьорската игра е на ниво. От звездната детска тройка забележимо куца Рупърт Гринт като Рон Уизли.

Най-добре се справя с ангажимента си Ема Уотсън (Хърмаяни), докато Даниъл Радклиф като Хари Потър късно и в движение влиза в кожата на екранен герой, като на финала лицето зад очилата му дори излъчва смущаващ демоничен блясък.

Роби Колтрейн (Хагрид) е интересен като излъчване, но няма достатъчно минути за изява. Маги Смит (проф. Макгонагъл) и Ричард Харис (проф. Дъмбълдор) са трогателно-патетични и почти ефирни. Такава е и Шърли Хендерсън като Стенещата Миртъл, докато Крисчън Кулсън (Том Ридъл) и Джейсън Айзъкс (Луциус Малфой) са забавни като неизбежните злодеи.

Щипка свежи емоции влага Кенет Брана в ролята си на самодоволния магьоснически шмекер Гилдерой Локхарт, чийто достоен конкурент е мрачният Алън Рикман като проф. Снейп.

Като имам предвид, че основната задача на "Хари Потър и стаята на тайните" е забавлението и пълненето на касите, признавам, че екипът на Крис Кълъмбъс си е свършил добре работата.

Той ни поднася поредната новогодишна залъгалка, ние я поглъщаме с удоволствие и отсега заживяваме в очакване на третата серия за Хари, която ще заснеме Алфонсо Куарон.

Нали шоуто трябва да продължи - поне докато има интерес към него?

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.01.2003, № 1 (38)