ФИЛМЪТ НА ГОДИНАТА

Борислав Гърдев

web

И този път американското кино победи европейското. Не само в количествен или технически аспект, а и като ниво на художественото обобщение при най-добрия представител на Холивуд от "А" отбора.

"Специален доклад" е безспорният филм на годината и забележителният триумф-завръщане на Спилбърг след мъчителния му опит да хуманизира студения свят на Кубрик в "Изкуствен интелект". Заслуга за категоричния комплексен успех има целият екип, претворил на екран мрачния свят на Филип К. Дик от едноименния и шокиращ с пророческите си инвенции разказ - магьосниците на специалните визуални ефекти от "Индъстриъл лайт енд маджик" и спецмонтажиста Майкъл Кан, художникът Алекс Макдауъл и композиторът-ветеран Джон Уйлямс, виртуозният оператор Януш Камински и перфектните сценаристи Скот Франк и Джон Коен.

Всички те са обединени от гения на Спилбърг за реализацията на най-оригиналния му и провокативен филм на 2002 г.

Магът на киното се е поучил от предишните си гафове и независимо от времетраенето си от 144 мин. е компресирал в драматични рамки действието на своя епос, съчетавайки дръзко и ефективно научната фантастика, екшъна и черния филм.

Този път е успял. Което съвсем не означава, че "Специален доклад" е лесносмилаем продукт от типа на "Похитители на изчезналия кивот" или "Извънземното".

Новата му творба е много по-амбициозна и артистична, независимо че привидно ни предлага субективен поглед към близкото бъдеще (2054 г.) и конфликт между суперполицая от Отдела за предотвратяване на криминални убийства Джон Андертън (Том Круз) и неговия ментор-шеф Ламар Бърджис (Макс фон Сюдов).

Игнорирам провиденческото внушение от екрана (връзката със създаденото Министерство за вътрешната сигурност от Буш е впечатляваща) като акцентувам на желанието на Спилбърг да се домогне до достиженията на "1984" на Оруел, следвайки благородната патина на Кубриковия "Портокал с часовников механизъм" плюс Ридли Скотовия "Ловец на хуманоиди" и Хичкоковото желание да види във всеки от нас не толкова злодея, колкото грешника, зад коeто всъщност прозира гузната съвест и страх на САЩ след 11 септември 2001 г., когато грешните станаха уязвими с ограничена свобода и манипулиращ контрол, добре познат ни от времето на зрелия социализъм.

Спилбърг добре съзнава, че не трябва да се прекалява със социалната критика и че на редовия зрител е необходимо да се предложи задължителен хепиенд. Затова той мобилизира съпротивителните и съзидателни сили на ченгето Андертън, пуска го (да оцелее) през всички кръгове на ада, просветлява го, че който се добере до специалния доклад (алгоритъмът за действията на неговите колеги) и умело направлява пророчицата Агата (Саманта Мортън), има шанс да оцелее на възможно най-високата цена - главата на отдела Ламар Бърджес, самоубил се в името на спасяване честта на отдела, закрит все пак след смъртта му.

Режисьорът подлага на съмнение ефективността на системата за тотален контрол и париране на бъдещите престъпления, доказвайки нейната очевидна неефективност, а успехът на Андертън недвусмислено показва, че и в бъдеще Америка ще разчита на самотните си герои, за да брани своите демократични устои и права. Това, естествено, може и да ни дразни, но е изцяло в руслото на протестантската и юдейска етика, стояща в основата на щатската ценностна система.

Противно на предположенията, "Специален доклад" не е инфантилно-възторжен като "Близки срещи от третия вид", нито натрапчиво-ангажиращ като "Списъкът на Шиндлер".

Той е умело и балансирано заснет гала-спектакъл с много екшън, специални ефекти и отбор първокласни звезди, представили се неочаквано добре под диригентската палка на Спилбърг. Специално внимание отделям на темпераментните превъплъщения на Том Круз (Андертън) и Колин Фарел (Дани Уитлър), уравновесени от уверената Саманта Мортън (Агата), ексцентричния Петер Стормаре (д-р Еди) и класически изчистената интерпретация на Макс фон Сюдов като Ламар Бърджес.

"Специален доклад" е ценен най-вече с креативната си иновационна виталност, с която се отличават 5 до 7 върхови заглавия, които САЩ ни поднасят като естетическа наслада всяка година.

Европа може да противопостави най-много един шедьовър на две години и тъй като през 2002 г. липсваше платно от класата на "Животът е прекрасен", "Всичко за майка ми" или "Шоколад" (премиерата на "Пинокио" тепърва предстои), а като явление ни се пробутва поредната анално-фекална френска чекия "Необратимо", съм склонен да определя за победител в категорията "филм на годината" именно "Специален доклад" на Стивън Спилбърг.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.12.2002, № 12 (37)