|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА ЛОВ ЗА ЧЕРВЕНИЯ ДРАКОН Борислав Гърдев С "Червеният дракон" канибалската трилогия за Доктор Лектър добива своя завършен вид. По ирония на съдбата последен е екранизиран първият роман от поредицата. Обикновено така става във филмовия бизнес, където притежателят на правата (в случая Марта и Дино Де Лаурентис) решават последователността при снимането и дали версия от миналото ("Ловец на хора", 1986 на Майкъл Ман) ще се приеме за част от сагата за Ханибал Лектър или не. Както в поредицата за Джеймс Бонд, и тук има признати и неприети филми. "Червеният дракон" се оказва приятна изненада за феновете на доктора и на неговия автор Томас Харис, майсторът на кърваво-смразяващите подземни дисекции на фобиите и комплексите на средния американец. Това е още по-радващо след издънката на Ридли Скот, Стивън Зейлиън и Дейвид Мамет, които поднесоха разочароваща интерпретация на "Ханибал" със сменена водеща звезда (Джулиан Мур вместо Джоди Фостър) и изопачена финална част. В сравнение с нея адаптацията на Брет Ратнър ("Час пик") и Тед Толи е концентриран и ползотворен опит за връщане към класиката на "Мълчанието на агнетата". "Червеният дракон" е добре дозирана амалгама от трилър и увлекателна полицейска история, изградена чрез вещ подбор на най-доброто от книгата. Разбира се, съобразявайки се с правилата на пазара, Толи окрупнява и детайлизира образа на д-р Лектър, но дори и сцените, които мотивирано са вкарани в повествованието, без да имат съответствие с литературния първоизточник (акцентувам на въвеждащата, свързана с неуспешния опит за убийство на Уил Греъм) са изградени преимуществено за подпомагане развитието на интригата. В една толкова представителна продукция без съмнение е важна не само добре поднесената фабула, но и прецизно подбрания актьорски състав, тъй като качествата на оператора Данте Спиноти и композитора Дани Елфман са вън от съмнение. В "Червеният дракон" няма неприятни изненади с кастинга. В състава откриваме отново Франки Фейсън като знаковия санитар Барни. Филип Сеймур Хофман пласира правдив и неклиширан вариант на папарак, търсач на сензации Фреди Ландс. Убедителен като комплексирания д-р Чилтън е Антъни Хийлд. Сред женските образи откриваме както стандартни изяви - Мери-Луиз Паркър (Моли Греъм), така и изключителни находки - Емили Уотсън (Реба Макклейн). Изненадващо силен е Ралф Файнс, довеждащ героя си Франсис Долърхайд до патологични крайности и изваждащ на повърхността комплексите, които го правят уязвим и опасен пред лицето на любовта и смъртта. Противникът на Ханибал Лектър - Уил Греъм, е изигран уверено и нестандартно от Едуард Нортън. Това е поредното му силно превъплъщение, в което на преден план е разкрита силата на интелекта му, както и способността му зад отнесения поглед да прикрива и страховете, и неудачите си, и желанието си да твори добро. Като д-р Лектър Антъни Хопкинс отново е на върха. Той е магнетично-проницателен, зловещо-ироничен, лукаво-страховит, въпреки че годините и натежалото тяло не могат да възкресят чудото от "Мълчанието на агнетата". Заснет със замах и в ненатрапчиво плавно темпо, "Червеният дракон" е ефектна забава за възрастни и достоен завършек на една велика канибалска сага. Всъщност той е началото, а след него сме дори в правото си да очакваме поне още една среща с чудовището от балтиморската психиатрична клиника.
© Борислав Гърдев |