БАНДИ, КРАЖБИ И ПРЕЦАКВАНЕ

Борислав Гърдев

web

Бандите се завръщат на големия екран. През последната година са отново на мода. Наследниците на Бони и Клайд и Бътч Касиди и Сънданс Кид, въоръжени по последната дума на научно-техническия прогрес, осъществяват поредица от успешни удари, измъкват се от ръцете на органите на закона и си погаждат познати нечистоплътни номера при дележа на плячката.

А тя наистина е голяма. И не може да бъде другояче, след като се задига френски кралски скиптър от 1661 г., оценен на 30 млн. долара от монреалската митница ("Прецакването"), обират се три казина по време на възлов боксов мач в Лас Вегас, за да се източат 150 млн. долара ("Бандата на Оушън") или се отмъкват от самолет сандъци с швейцарско злато ("Кражбата").

Налице е и един частен случай, в който дует чаровни нехранимайковци ограбват банки за лично удоволствие, в името на спорта и след предварително деклариране на престъпните им намерения ("Бандити").

Не е случайно, че изредените творби, дело на прочути режисьори - Франк Оз, Стивън Содърбърг, Дейвид Мемет и Бари Левинсън, се радват на голям зрителски интерес. Освен че са безупречно заснети черни филми, в тях шестват и най-големите звезди на Холивуд, готови да предложат на изтормозените от терористични заплахи и атаки зрители стопроцентова качествена забава.

Американците имат опит при пресъздаване фактурата на престъпния свят - както в неговия гангстерски вариант ("Кръстникът"), така и в неговата мелодраматична окраска ("Приказка от Бронкс") или при пародирането му ("Джаки Браун").

Има наистина нещо воайорско-гъделичкащо да надникнеш със страстта на Марио Пузо или Тарантино в подземните страсти и като през криво огледало да откриеш фобиите и комплексите на обременения малък човек, представител на мълчаливото мнозинство, мечтите му за осигурен и сносен живот, както и копнежът му по справедливо разрешаване на житейските проблеми, осъществено от авторитетни, силни и волеви мъже. Дребна подробност е, че рицарите на порядъка действат с пистолет, пушка-помпа, автомат или взривно устройство. Целта оправдава средствата. А и как иначе Дани Оушън (Джордж Клуни) ще си върне бившата съпруга (Джулия Робъртс) и ще даде “особен урок" на собственика на казината (Анди Гарсия) в “Бандата на Оушън"?

Може ли - освен чрез изиграване, Джак Тейлър (Едуард Нортън) да разбере, че е действал подло спрямо партньора си Ник Уелс (Робърт де Ниро) в “Прецакването"? Или че мръсните прийоми, с които Джо (Джийн Хекман) си отмъщава на Бергман (Дани де Вито) и жена си (Ребека Пиджеон) - предала го в “Кражбата", не са продиктувани от обстоятелствата, изискващи определена форма на морално възмездие, каквото трябва да има и между избягващите закона тъмни американски субекти.

Приятно изключение от групата са слънчевите гангстери на Брус Уилис и Били Боб Торнтън в “Бандити", които - подобно на Бътч Касиди и Сънданс Кид, се забавляват при всеки удар и като малки деца са на върха на щастието, докато се измъкват от преследващите ги полицаи.

Четирите филма не са равностойни само като ниво на идейно-нравствените си внушения. "Бандити “ и “Бандата на Оушън" са чисто развлекателни ленти, направени с терапевтична цел да се избяга от криещата непредвидими опасности заобикаляща ни действителност, докато “Прецакването" клони към драмата-моралите, независимо от излишните дължини и опасното плъзгане по детайлно проследения механизъм на открадване на скиптъра.

Най-силен и убедителен като краен резултат е “Кражбата". В него има не само интересна интрига, напомняща класическите достижения на “Съкровището на Сиера Мадре" (1948) на Джон Хюстън, но и убедително изградени персонажи, включени хомогенно в единен ансамбъл и обсебени от любовта им към златото. Голяма е заслугата за много добрия краен резултат на начинанието на сценариста-постановчик Дейвид Мемет, подпомогнат от оператора Робърт Елсмит, композитора Теодор Шерипо, продуцента Арт Нилсен и майстора на кастинга Ави Кауфман. Мемет създава прекрасен и драматичен черен трилър не само за алчността и жаждата за забогатяване като основен човешки порок, колкото за доверието, лоялността и коректността между партньорите, без които добродетели нито един замисъл, дори и престъпен, не би могъл да се осъществи успешно. Затова и симпатиите му са насочени към ветераните-обирджии Джо и Боби (великолепни изяви на Джийн Хекман и Сам Рокуел), в които все още са живи останките на някогашния морал - заплащане според труда и усилията на принципа "фифти-фифти", грижа за съекипника, преследване и наказване на мръсника-измамник. Докато мошениците, тарикатите, желаещи да се обогатят за тяхна сметка Бергман (поредната силна злодейска роля на Дани де Вито), Фран (добро начало за слабо познатата Ребека Пиджеон) и особено племенникът на Бергман (неузнаваемият Делрой Линдо) не само, че са излъгани (Фран), но дори и се прощават с живота си (Бергман).

Такива са законите на гангстерския кодекс. Спазващият ги (Джо - Джин Хекман) печели играта на неизвестен екзотичен остров да доизживее старините си. Там ще го последва и Боби (Сам Рокуел). Именно защото са последователни в реакциите си, а и тъй като са любимците на съдбата. Победителите вземат всичко ("Бандити"), лошите момчета отиват в ада (Бергман - де Вито - “Кражбата"). Нищо лично, само бизнес. Типично по американски и съвсем в стила на черния морално-драматичен трилър.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.07.2002, № 7 (32)