В ПРИМАМЛИВИЯ СВЯТ НА ВЕЛИКИЯ ЗАВОЕВАТЕЛ

Борислав Гърдев

web

Без всякакво съмнение “Александър" е филмът на живота на Оливър Стоун, подготвян от него от 1991 г. След излизането му на екран у нас уверено заявявам, че великият завоевател е открил достойният си интепретатор, своето alter ego.

Признавам, че много исках този филм да бъде заснет у нас с български актьори и от български постановчик. Тази моя мечта бе особено осезаема след прочитането на знаменитите романи на Стефан Дичев “Завоевателят на миражите" и “Александър Македонски" на Яна Язова. Днес си давам сметка, че това е утопия и че само един човек е в състояние да реализира подобен свръхамбициозен замисъл, струващ 150 млн. долара. Това е Оливър Стоун.

Стоун, заедно със съсценаристите си Кристофър Кайл и Лета Калоградис, гради внушителна и зашеметяваща по кървавата си красота епична сага за замислите, подвизите и непомерните амбиции на великия древен завоевател Александър Македонски. Без да прави глупави актуални концесии, Оливър Стоун приема Александър за елин, предопределен от съдбата и боговете да създаде гигантска империя от Егея през Египет и Персия до Индия, съединявайки Европа и Азия в огромен държавен конгломерат, какъвто след него ще създадат само римските цезари. Той прилага на дело усвоеното от великия си учител Аристотел (Кристофър Плъмър) и се заема с благородната и трудно осъществима задача, отговаряща на неговата честолюбива натура.

Постановчикът създава колкото величествен в своя визуален разкош епос (оператор Родриго Прието), толкова и емоционална драма с водещи протагонисти Александър (Колин Фарел) и неговата майка Олимпия (Анджелина Джоли). Той търси свой дързък иконоборчески подход към материала, бягайки от познатите учебникарски тези и виждайки в своя централен персонаж съчетание на античен бог и омировски властелин от мащаба на Ахил и Херакъл.

Без излишна идеализация или романтичен уклон в традициите на Милош Формановия шедьовър “Амадеус" (1984) и Олвър Стоун изплита своята ефектна и разтърсваща драма, успявайки в рамките на 175 минути да обхване целия жизнен път на Алксандър - от първите му стъпки в треньорската школа през сложните му взаимоотношения с неговите родители Филип Македонски (Вал Килмър) и Олимпия (Анджелина Джоли) до военните кампании в Персия и Индия, завръщането му през Гедрозийската пустиня и ненавременната му смърт във Вавилон на 10 юни 323 г. пр.н.е.

Естествено е да има недоволни от този авторски подход. Екранният живот на Александър Македонски, ако и разказан като легенда от престарелия Птолемей (Антъни Хопкинс), е представен в най-едри щрихи, с неизбежните пропуски (битката при река Граник, сватбата на народите в Суза), които чувствително биха обогатили повествованието. Стоун обаче предпочита по-прагматичния подход, определяйки си рамките и финансовия лимит и правейки необходимото, за да се вмести в тях.

Той полага похвални усилия да пресъздаде реалистично бита и нравите на онази отминала епоха (чрез художниците Ян Рьолфс и Дезмънд Кроу и художника по костюмите Джени Бийвън) и държи сметка за историческата правда с помощта на консултанта по история и оксфордски професор Робин Лейн Фокс, като набляга на умелото пресъздаване на вътрешния свят и на цялостния сложен и противоречив облик на своя герой, смесица от мечтателен ангел и свиреп войн и носещ бремето на семейните конфликти и прекомерната привързаност към своята майка. А когато наистина трябва да претвори възловите битки при Гавгамела и с войските на цар Пор, ги пресъздава с такъв потресаващ замах и любов към детайла, че ни кара да си спомним с удовлетворение уроците, които е усвоил от “Смело сърце" (1995) на Мел Гибсън.

Историческите събития присъстват на екрана в цялото им величие и пълнота, поднесени искрено и страстно (първото и второто влизане на непобедимата Александрова армия във Вавилон, кървавочервената индийска джунгла, изпепеляващата пустинна красота при Гавгамела), като умело пласираните поддържащи образи на Хефестион (Джарет Лито), Касандър (Джонатан Рис Майърс) и Роксана (Росарио Доусън) дообогатяват обстановката, формираща знаменития властник и мечтател.

Незаменим помощник на режисьора е хипнотично-чувствената музика на Вангелис Папатанасиу, а играта на звездния екип е на очакваната за режисьор от този ранг висота. Антъни Хопкинс се откроява със своето мъдро и печално изпълнение на Птолемей, Анджелина Джоли е великолепна като обсебващата майка Олимпия, а чрез темпераментното си излъчване Росарио Доусън успява да разкрие дилемите на своята Роксана, изтръгвайки я от неизбежната харемска анонимност.

Над всички властва с царствения си блясък и изумителна всеотдайност Колин Фарел като Алесандър. Превъзнасян и критикуван като скорострелно изгряла звезда, тук ирландският актьор дава всичко от себе си и създава ярък и незабравим образ на световния завоевател.

Оливър Стоун влага много страст и усилия в този си проект. Намерил съмишленици в лицето на продуцентите си Томас Шули, Джон Килик, Йън Смит и Мориц Борман, той създава величествена епопея, съизмерима с най-добрите киноепоси от последните години (като “Гладиатор", 2000 на Ридли Скот) и много по-добра от сантименталното недоносче “Александър Велики" (1954) на Робърт Росен, доказвайки категорично, че все още е един от безспорнте киноасове на нашето време.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.02.2005, № 2 (63)