ПРОВЕРКА ЗАКОННОСТТА НА ИЗБОРИТЕ - 1887

Борислав Гърдев

web

На 28 септември 1887 г.се провеждат оспорвани избори за 5 ОНС. Те са спечелени убедително от правителствените кандидати на управляващата коалиция между народните либерали на Стефан Стамболов и консерваторите на Константин Стоилов.

На 15 октомври започва сесията на новоизбрания парламент, чийто председател става известният либерален деец Димитър Тончев.

По традиция, още на 16 октомври, се избира комисия за проверка на изборите, която приключва работата си на 15 ноември 1887 г. В нея влизат 25 депутати, разделени в пет секции.

Имената им днес са слабо познати на младото поколение, но тогава със сигурност са сред най-активните и представителни фигури в Народното събрание - Иван Стамболов, Илия Стойков, Петър Чаушев, Марко Марков, д-р Стоянович, Иван Андонов, Захари Градинаров, Найден Бенев, Неджиб бей Чилингиров...

На заседанието на парламента на 21 октомври се разглежда избора в Горнооряховска околия.

Докладчик е секретарят на 5-то ОНС Захари Градинаров, известен стамболовист, комуто е гласувано доверие да облече в законова форма приключилия наскоро вот.

Както се и очаква, изборите на 28 септември 1887 г. в Горна Оряховица се провеждат в напрегната обстановка. За стълкновения, стрелба, жертви и за пристигналата от Търново войска в доклада не се споменава нищо, но Градинаров е принуден да сподели с депутатите, че преди отварянето на избирателното събрание в 8 часа сутринта, в помещението на старото полицейско здание е било събрано многолюдно число избиратели, разделено на две страни. Едни от тях искат събранието да се открие под открито небе, а другите - в полицията. Едва след половин час скандалът приключва. Избирателното събрание се открива от кмета Христо Рибарев и се избира законно бюро в присъствието на 200 души избиратели. Гласоподаването трае до 17 часа, при ниска избирателна активност. От 12062 избиратели по списък присъстват и гласуват 1798 души.

Избрани са шестима народни представители, които се подреждат както следва: Марин Статев - 1663 гласа, Стефан Делинешев - 1573 гласа, Христо Велизаров - 1551 гласа, Христо Енчев - 1519 гласа, Стефан Цвикю - 1440 гласа и Пенчо Рачов - 1275 гласа.

Правителствените кандидати (най-известен от тях е Цвикю) са избрани. Съставен е дневник по избора, подписан от бюрото на събранието и от надзирателите.

На 19 октомври в парламента се получава телеграма от някой си Стойков, който съобщава, че "пратил протест по пощата за касиране на избора и да се отложи проверката по провеждането му".

Комисията към Народното събрание излиза ловко от ситуацията. Тя взема предвид, че законно избрано е това бюро, което е утвърдено след въвеждането на тишината от кмета, защото "първото не е било окончателно съставено, още повече, че някои от избраните членове не са си заели мястото, нито е почнало от тях гласоподаването", че "ако протестиращите са имали законно основание да негодуват, е трябвало да внесат протеста още на същия ден или поне на другия" (т.е. 29 септември 1887 г.) и като констатира, че "изборът е извършен законно, признат и от член-надзирателя", предлага на Събранието да го утвърди.

Без никакви контестации и съпротива легитимността на избраните депутати е потвърдена на същия ден - 21 октомври 1887 година.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.11.2002, № 11 (36)