ЗАУПОКОЙ

web | Лабиринт

На Атанас Далчев

Покойници, будилници на паметта.
Всичко, което ние не можем
никога да бъдем,
прехвърляме на вас, мъртвите.
Вие да сте живи.
Во веки веков.

Храбри, достойни, чисти,
вие пред ничие величие
не пречупвате гръбнак.
Вие сте човеци.
Ние сме ваши призраци.
Животът продължава,
движен от вас, мъртвите.

Навеки зажеглени
в тежкотоварния влак на битието,
вие го теглите бездиханни,
върху релси от крехките си кости.
Вие се борите под буците пръст
с голи ръце срещу смъртта,
вкопчани гуша за гуша с нея.

Вие, мъртвите, дума не обелвате,
за да опазите езика необелен
в ореховата черупка на черепа -
цял-целеничък, як, жив.
Всичко ще рухне, ако вие
не го крепите на своята бяла,
пръсната по вятъра пепел.

Ще се разхлопат вратите на света
и ще пуснат всички опустошителни вихрушки,
ако не ги държите залостени вие
с птичите си ключици.
Вие се отдръпвате отстъпчиво отвсякъде,
за да отворите пространство и път.

Вие, мъртвите, всеки миг
умирате наново,
за да ни присаждате
вечен живот.
Простете на нас, смъртните,
и ни вдъхнете малко душа.
Покойници, носачи на земята.
Амин.

1986