ДОПИТА ЧАША

web | Лабиринт

Не зная какво ме блъсна
да хлътна в това кафене
като в разсъхната бъчва.
И щом приседнах, умората
изпод петите изби
с парлив пълзеж на стоножка.

Извървяната черга на пътя
преметнала бях на гръб,
та в задния двор да изтупам.
Горчива отвара от всичко
през зъби отпивах и без
да виждам, се втренчих в кухото.

И там разсеяно ми изплува
от дъното срещу мен
една жена... Отде я познавах?
От кой житейски етаж?
Лицето й мижем мъждееше
през призма от бегли дни.

Далеч на няколко глътки живот.
Почти да кимнем с глава,
но май сме се припознали.
Или ни свързва отдавна
овъглен спомен? Нима
били сме съперници с нея?

Какво ли сме си отнели?
И двете в същия миг
свалихме допита чаша.
Преглътнах се като в огледало.
А улицата шуртеше
край двете ни с шупнал шум.

1986