ВРЪХ

web | Лабиринт

На Людмил Янков

Пред ничий земен трон,
пред ничий бронз и блясък -
поклон пред себеотказа.

Над всички върхове стърчи
невидим този връх обратен.
Да не възседнеш Еверест.

Но да се притечеш на помощ
по непристижния отвес.
В противовес на славата.

По заскрежените следи
на някой друг самообречен.
На гръд по гвоздеи от лед.

На лакти през завихрен хаос.
На нокти над разчекнат срут.
На дъх сред бялото небитие.

И под носа на колоса,
забит в изцъклената вис,
ръка без пръсти да протегнеш.

И да останеш в сянката.

1986