ПОЧЕРК

web | Лабиринт

Мени се почеркът чепат... И с него
характерът подривно се мени.

В началото не бързах. Разполагах
с безкрайно време, с необятен лист.

Рисувах букви - низ от яребици -
и въздух между тях, за да летят.

Владеех си ръката. (Воля. Волност.)
И заврънкулки. (Сврача суета.)

Несетно линията се очисти,
замахът се изостри. (Ясна цел.)

И буквите се сбиха. (Упоритост.)
Недоизписани. (Припрян напор.)

Заплетени. Зацапани. (Ах, нерви!)
И ръкописът - все по-неразбран.

И все по-нàпреки задраскан. (Ярост.)
И все по-спънат. (Вътрешен раздор.)

И все пò на зиг-заг, и все по-сходен
с онези стари бащини писма.

(Съвети. Мъдрост уж. Излишен опит.)
И подписът накрая нечетлив:

като дъждовна крива браздулица,
като сълза по бръчките. (Мъгла)

1986