ЛУННИЯТ ПАРАХОД

web | Лабиринт

Луннобял презокеански параход
с гребен на вълна прииждаше към Ривиерата.

И от него бризът музика довя,
сякаш океанът свиреше в седефна раковина.

И заслизаха от там едва-едва
патерици, папионки, воалетки и бастуни.

Корабокрушенци от разбити дни
всеки носеше усмивка и емблема на ревера:

"Време да се наслаждаваш на живота."

Млада бях и до полуда им се смях,
как затъват в пясъка като в летеж насън...

Но защо вълниста музика ечи?
И отде доплува в ритъма й лунното видение?

Пени се презвременен бял параход.
Айсбергно сияен. Моят пристан ли прицелва?

Извисил хобот за мене ли тръби?
Мен ли увещава при магичния фенер на залеза:

"Време да се наслаждаваш на живота."

И да втъвам все по-надълбоко в пясъка,
сякаш съм политнала насън...

1986