ЗАВЕЩАНИЕ

web | Лабиринт

        Не съзерцавах аз света -
        с очи го изживявах.
Дотам заплесната - да не съзра,
че върху счупен клон съм се тронясала.

        И без да яхнат очила
        седлото на носа ми,
препускаха очите без юзди,
пропускайки и порите и портите.

        Но нейсе! Без да бях плувец
        гледци в морето гмурвах
и стигах с гребно мигване отвъд
самия вълнолом на хоризонтите.

        А имах хубави очи,
        додето бяха млади.
Владеех силата им да горят,
капризни, любопитни, урочасливи.

        И най-безумната любов
        изпитах само с поглед,
когато от пети до свръхзвезди
се влях в единно лъчево съзвучие.

        Неизречимите слова
        с очите произнесох.
Загадките на вечния всемир
с хипнотизиран взор почти докоснах.

        Богатство не сдобих освен
        цял свят нагълтан с поглед.
А времето - подмолният гризач -
ще гложди под носа ми книгата, безкрая.

        Но дъх изгубя ли - преди
        да е угаснал зракът,
то нека на наследник непознат
очите ми да бъдат присадени.

        Ще продължа и след смъртта
        тъй пълноочно да живея
чрез вас, зеници мои ненаситни,
да търся, да говоря, да обичам, да греша.

1986