Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СВЕТУЛКА
web | Лабиринт
На Данилка
Бе още малко момиче,
когато покойният й родител
я викаше всяка вечер
в градината с шепота на дърветата.
От сън се втурваше боса
в най-гъстите сенки на бащиния си скут
с детска, безстрашна радост
да слуша гласа му, донесен от вятъра.
И той я люлееше тихо,
премигващ с тъмнозелени ресници,
заровил мургави пръсти
в косите на мрака да хване светулката.
И с една нежна целувка
на нейното чело да я положи
като благослов и белег:
да бъде ангел, да бъде сияние.
Но не разбираше никой това.
И дърпаха я да се прибира
на топло, на ясно, на явно.
А тя отлетя с дъха на лятото.
И тук си остави фенерчето.
1984
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2002
Блага Димитрова. Лабиринт.
Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Блага Димитрова. Лабиринт. София, 1987.
|