КАЛКАНИ

web | Лабиринт

На Димитър Новачков

Обичах в някогашна София калканите.
Скали, изсечени от делнично възсиво.
Гримаси на дъжда. Огледала за облаци.
Обърнали на суета и блясък гръб,
неизлечимата екзема носеха с достойнство,
от сенките на лястовици прекосявани,
от пушеци надушвани, усойни крепости
за сънищата обсадени на града.

Затуляйки очите ми с огромни шепи,
разгръщаха безкрайност за фантазията.
На техния мъждив екран се проецираше
несрещнатата и единствена любов,
приятелските длани като бели пътища,
величествена панорамата на бъдещето
с лица човечни, озарени като утрини,
и утрини с отворени, добри лица.

О, как напъпваше под струпеите пролет!

Приклелнаха калканите на стара София
с пробягващия силует на младостта ми.
Каквото не успяха да съборят бомбите,
все възходящо времето доразруши.
Понякога по улиците вдигна поглед,
и сепва ме по чудо оцелял калкан.
Ошарен цял с плакат - засмяна панорама,
пародия на моите младежки блянове.

1985