ВОЙНА ЗА МИР

web | Лабиринт

Иде, набъбва, кипва скандалът.
Международен? По-лошо - домашен.
Няма как морав ще се разрази.
Аз го пресрещам с допотопно оръжие,
наследено от баба ми: камъчето,
стиснато яко между зъбите -
да не го изплюя, не дай си, боже!

Хвърлят по мене словесни гранати
с разни калибри - от ситни до слонски.
Аз ги улавям ловко във въздуха,
но не им ги запращам обратно,
нямам и миг да ги обезвредя,
а ги трупам дълбоко в пазвата,
мътя ги като яйца до сърцето,
в мен да избухнат със закъснител,
в тумор злокачествен да се вгризят.

Само семейната атмосфера,
тъй насъщна за биосферата,
да се спаси! Пречистена. Ведра.
Не пепелище от домашно огнище.
(Цялата пепел преглъщам аз.)
Всеки си тръгва, свлякъл от себе си
електрическия заряд.
Безвъздушие. Тишина.
Чак тогава изплювам камъчето,
скрито между зъбите на дъвка.

Ето, така се опазва мирът.

1985