Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВИДЕНИЕ
web | Глас
Едвам из биволския рог на тъмнината
замержелява зирка белезникав лъч.
От дълго взиране в нощта сълзят очите
и тъй от себе си изцеждат светлина.
Духът! Познавам идването на баща ми
по тази мекота на въздуха край мен.
Той вместо уплах, упование ми вдъхва,
и вместо зов за мъст, ми казва мълчешком:
"Прости! На подлостта със пяна не отвръщай,
на клеветата не отвръщай със клеймо.
Че прошката е истинското отмъщение,
щом всичко е наопаки в света. Прости!"
Изчезва светлинката, всмукана от мрака.
Почакай, татко! Помогни ми да заспя!
Приспи ме, както в детството ми, с приказка,
завий ме топло с бархета на твоя глас!
На всички знайни и незнайни аз прощавам,
но как на себе си, кажи ми, да простя?
1982
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.
|