В ЛЮЛКАТА
НА СВЕТОВНИЯ ОКЕАН

web | Глас

Когда кипит морская гладь -
корабль в плачевном состоянье.

С. Есенин

Насам-натам, все по насам-натам...

И не от вчера плъховете бягат
по метнатото корабно въже.
Въжеиграчът ловко балансира,
догде цамбурне в своя жабуняк.
Възторженият жабокряк расте.

А тромавите в трюма - пак на пир.

И душно е. И морска болест тръшка.
Вървежът им е рачешки в зигзаг.
Те собствените думи си повръщат.
При люшкането сляпо се държат
в спасителния надуваем патос.

Че корабът довека ще потъва.

Къде сме между пира и потопа?
На палубата има още ръб
за шепа ветрогонци. Без багаж.
Звезди, по-ярки в мрака. Думи с вкус
солен на свобода. Простор. И риск.

И фар в мъглите мига - съвестта.

Додето и над нашите глави
вълните планомерно сключат примка.
Акулите отдавна ни следят.
И само две-три спукани балончета
ще прогласят, че все пак сме били.

И все пак от дъха ни бликал въздух.

1977

© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.