СВЕТЕЩА ПЛАНИНА

web | Глас

Спущам клепачи - добри изолатори -
и търся своите детски ириси,
които забравих на чамов чардак с асма.

През тях отново проглеждам далече-далече.
Потъва зад девет хребета слънцето
и лумва раздиплена планина.

Пред мене сякаш тя си разтваря
загадъчната душа до дъното
и ме заговаря със светлина.

И с тази снежносиня усмивка
ме впива неустоимо в себе си
от глъбините към глъбини.

И там един лъч, внизан в безкрая,
ме тегли отвъд зримата ивица
към най-последната далечина.

И аз все повече я приближавам
по заобиколния път на годините,
за да се затвори обръчът на лъча.

1983

© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.