РУНИ

web | Глас

- Как пишете? - искат да знаят
любопитните млади читатели.
(Защото пишат тайно и те.)

Добре, ще издам своя ключ.

Изваждам перо старомодно,
раздвоено от много натискане,
което прокъса не един сън.

Потапям го в рана дълбоко.
Ако тя е в забрава заръбнала,
с писеца я разчоплям до кръв.

И пиша където завърна:
по белия ден пред прозореца,
а после кръстом зачерквам деня.

По лицето на майка ми детско,
а острецът се спъва о бръчките,
издълбавайки още по-тъжни бразди.

И първият сняг е надраскан,
и топящата длан на любимия,
и бръшляна над гроба на моя баща.

Земята, небето невинно,
най-разсеяните съзвездия -
все с белези от моя стържещ писец.

И колкото по е разчекнат,
по-чепат, по-пречупен - толкова
по-ръбато от ранируни реди.

Не руни върху руини,
а срещу вятъра хвърлени
резки от птичи нокът кървящ.

Това е секретният ключ.
Вземете го и пишете! Само че
внимавайте да не ви прободе!

1983

© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.