Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОСВЕТЛЕНИЕ
web | Глас
Изпълва ме носталгия по онзи миг,
когато бях най-близко до смъртта,
и някакъв растящ, задавящ страх,
че мога да забравя, разпилея,
занемаря мига на просветление.
Внезапно се разля извътре в мен
една незнайна, звъннала прозрачност.
Усетих се прашинка от Всемира,
изскубната от мрака, озарена,
свободна, светеща като звезда.
Оттам, от разстоянията междузвездни
бе все едно дали живял си век,
или едничък час на водно конче.
Същественото бе, че все пак си живял
в единоборството за всеки дъх докрай.
Така чрез себе си поддържал си и ти
всемирното самогорене на живота.
1982, Черноморие
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.
|