Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИТЕЖАНИЕ
web | Глас
Едно дете до прозореца
остава затворено в мен.
То бледно е, все боледува
и все не го пущат навън.
Замрежва дъхът му с облаче
студеното зимно стъкло.
И става светът през него
загадъчен като сън.
И как му пресядат на гърлото
(все вързано с мърляв бинт)
забранените снежни топки,
забраненият волен вик.
И как му подсвирква вятърът
да литнат с една шейна
натам, дето цял разбинтован
се вие безкрайният път.
Натам, дето няма забрани.
Едно дете до прозореца
замръква завинаги в мен.
То гледа пейзажа замрежен
на зимния гаснещ ден.
И тайната е почти осезаема,
когато изгубва светът
ограничителни очертания -
интимно далечен, мой.
1983, Търново
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.
|