ОТ СЪН НА СЪН

web | Глас

Заспа ли, майчице, с отворени очи,
вторачени през нощното отверстие?
Ти с пръсти сини-котлени - до край
ръката ми с такава сила стискаше,
че вече не я пусна.

Сега, когато се здрависвам тук,
подавам само навик от ръкуване,
а истинската ми ръка е там,
в ръката ти до вечно неотпускаща
и тя ме тегли, тегли.

Понякога донасят ми цветя,
поемам ги със сянка от ръката си
и ги напъхвам в твоята ръка,
но ти едва-едва разкрехваш шепата,
за да не я разхлабиш.

Щом машинално бърша вещите от прах -
не моята ръка снове, а твоята
и по въздушно мостче от лъчи
над тихите въртопи на прашинките
през времето ме дърпа.

В умора нощем под възглавката провра
ръката си като дете заспиващо,
намирам там ръката ти добра
и тя към топлия ти скут през хаоса
от сън на сън ме носи.

Най-сетне ще ме залюлее, майко,
в твоя сън.

1983 октомври

© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.