БЪЛГАРСКИ ПОЕТЕСИ

web | Глас

Когато си мисля за тях -
безбройни, безбронни, - все ми звучи
не далечната люлчина песен,
не гласът разлят на жетварка,
не напевът под тимпана на стана,
в многострунна черга втъкан,
не над гроба вдовишкото виене,
извито на песен...

А жестокото женско безмълвие.
Под венчило замлъква девойка -
пряка дума да не изрече.
И невяста се врича в дома си
да е няма-немица до край
да не скърши хатър на свекърва.
И самотните даскалици
с бледи устни и участ под ключ.

И красавиците в чужбина,
задомени за чужд език.
И убитите без да продумат...
Орисия на моята кръв -
за най-своето да премълчи
пред любимия и пред света,
пред огнището и пред себе си,
неразбрана завинаги.

Затова може би се роят
поетеси на тази земя.
И както ням, проговорил,
изригва въздушната струя
на въздишка, боботене, вик,
тъй се бъхти в техния глас
от столетия напластено
най-тежкото женско мълчание.

23 февруари 1983

© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.