|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БАЕНЕ
web | Глас
Захвърлена на произвола
на химията вътре в мен,
само на теб се осланям,
алхимио на любовта.
Ти единствена можеш
с глас и поглед да промениш,
с дъх и пръсти да разплетеш
формулата на клетките,
да й разчупиш клетката,
да ми впръскаш кислород,
да ми прелееш кръв.
О, своеволна любов,
трайно непостоянна,
шепна молитва към теб
с устни - напукани угари:
Не ме напускай, любов,
с магии от мигове,
с бълнувани баяния,
в мрежи от миражи,
излъжи ме, ще ти повярвам!
Още веднъж дъхни
въглена на сърцето ми,
за да избухне отново
искрата живот!
А после завинаги изчезни
залудо, заблудо любов!
1984
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.
|