АНАБИОЗА

web | Глас

В родопските усойки из скални пукнатини,
където камъкът сълзи,
лилаво цвете никне и с мъхести фунийки
изсмуква глътка небеса.

Незнайни сили крие сред пустоша безсмъртниче
под древно име силивряк.
На пъклен пек с години то може да изтрае
в растителна клинична смърт.
То времето владее в пресъхналите клетки,
почти го спира да тече.
Дори в хербарий сплескано,
уж мъртво, а таи живот.
И капне ли връз него жадуваната влага,
по чудо разцъфтява пак.

А ние, беззащитни в многогодишни душни суши
без нежност и любов,
не можем времето да спрем.
Душим гласа му само, зениците му пием,
но времето във себе си
не знаем да приспим.
И само в полуслово си всаждаме душата
с илюзии, че някой ден
върху стиха ще капне една сълза наивна -
отново да ни съживи.

Но казват, че изчезва родопското безсмъртниче
под древно име силивряк.
Нима ще се изгубят загадъчните сили
за земен възкресен живот?

Март 1983

© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.