|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОКОВАНИ КРИЛЕ
web | Белези
- 2
На документална снимка съзрях
апокалипсиса.
Море-удавник в море от мазут.
Додето погледът стига -
оловносива гъстилка-утайка
на спрени, засмолени вълни.
Ни помен от хоризонт.
И птица - отливък жив от мазут
с клеясали, тежки, неразперими криле.
Единият крак - пригвозден
в смърдяща, застинала тиня,
а другият крак - едвам изскубнат,
високо с крещящи нокти
зове да рукне вселенски потоп
да изкъпе целия свят.
Ох, тези нокти, забити в гърдите ми!
Едно изцъклено птиче око,
самотно, космично самотно,
не разпознава родната си планета
и проклина безумния бог,
тресавище-чудовище сътворил
на мястото на бисерното море...
Разбирам те, събрате крилат,
как добре те разбирам!
Оковани криле.
*
Хората неспирно питат: - Истино, къде си?
Истината отговаря: - Къде сте, хора?
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.11.2002
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. София, 1997.
|